— Ще направя всичко по силите си.
„И аз.“
Затвори и тръгна към вратата на кафенето.
Куршумът одраска ръката му и пръсна прозореца на заведението.
Пейнтър моментално клекна. Още куршуми изсвистяха над главата му към кафенето. Стъкло се пръсна и се посипа отгоре му, докато се мяташе към прикритието на една кофа за боклук.
Зърна за миг как другите вътре се снишават — и видя трима мъже с черни екипи да се втурват от кухнята зад тях, стреляха по посетителите. От другата страна на улицата се втурнаха други трима с димящи автомати.
Пейнтър имаше време само за една мисъл.
„Гледай да изкараш повече късмет, Грей.“
19.
30 април, 12:09
Земя Кралица Мод, Антарктида
— Всички да се качват! — извика Харингтън, докато тичаше към спрялата до наблюдателната платформа на станцията гондола. — Бързо!
На Грей му бе трудно да се подчини — още не можеше да откъсне поглед от мрачния отвъден свят зад остъклената площадка. Прожекторите по задната част на стоманената суперструктура осветяваха района под нея, но дори техните мощни лъчи не бяха в състояние да проникнат много навътре в мастилената чернота.
След петдесетина метра скалният под изчезваше в огромно езеро. По черната повърхност се издуваха и пукаха мехури, изпускащи жълтеникава пара, която се стелеше над водата като отровна мъгла. По десния бряг на езерото минаваше корниз от мокър камък. От основата на суперструктурата към този естествен мост водеха кални следи от гъсенични вериги.
Грей си спомни по-малките транспортьори в хангара. Вече разбираше необходимостта от амфибии в полярна област.
— По-бързо! — викна Харингтън.
Професорът беше отворил двойната врата към гондолата. Мина през нея, отиде до таблото и натисна голям червен бутон. Зарева сирена и звукът отекна в хангара.
Грей бутна Ковалски към чакащата кабина.
— Давай!
Джейсън и Стела го последваха. Грей влезе последен.
Щом вратата се затвори, ревът на сирената затихна до приглушен звън — явно гондолата беше изолирана добре.
— Какво правите, професоре? — попита Грей. — Какъв е планът?
— Да стигнем до безопасно място.
Харингтън дръпна един лост и кабината потегли, но не към битката в хангара, а напред, в огромната пещера.
Грей приклекна и погледна нагоре. Черните стоманени релси продължаваха по тавана на пещерата, поддържани на места от подпори, осигуряващи сравнително равно трасе.
— Къде отиваме?
— Към Задния изход. — Харингтън махна напред с едната си ръка; другата продължаваше да държи дългия червен лост. — Така се нарича подстанцията на шест и половина километра оттук. От нея може да се излезе на повърхността, точно зад хребета Фенрискефтен.
Грей си представи редицата назъбени върхове край брега.
— Там има радиостанция — добави Стела. — И транспортьор.
— Значи просто ще бягаме, така ли? — попита Ковалски.
— Не. — Професорът посочи червения бутон, който беше натиснал. — Току-що пуснах алармата за обща евакуация. Британските войници ще задържат командосите на Дилан Райт колкото се може по-дълго, но знаят, че след трийсет минути трябва да се изнесат. Да напуснат района.
— Защо? — попита Грей.
— По цялата задна част на станцията са заложени противобункерни бомби, някои са по тринайсет тона. Те ще унищожат базата — ще затрупат отвора на пещерната система и ще я запечатат с всичко в нея.
— За кога е нагласено да се взривят?
— Може да се направи единствено от Задния изход — отвърна Стела. — Само баща ми разполага с кода.
Грей се намръщи. „Значи британците ще ни пазят гърба, докато ние се измъкваме през задния изход и взривяваме всичко след себе си. За чий дявол са нужни такива мерки за сигурност?“
Преди да успее да попита, изпита невъобразима болка зад очите си. И не беше единственият.
Ковалски се хвана за главата и изстена.
— Мамка…
Джейсън рухна на колене, готов да повърне.
— След няколко секунди най-лошото ще отмине — каза през зъби Харингтън.
Грей си пое дълбоко дъх. И той беше на път да се прости със закуската си. После болката бавно започна да отшумява и кътниците престанаха да вибрират в черепа му. Вече се досещаше за причината за внезапната агония.
— Акустично оръдие?
Харингтън кимна.
— Да. Имаме серия оръдия, насочени последователно в пещерата в дъното на станцията. Предвидени са да играят ролята на буфер и да задържат всичко колкото се може по-надалеч. Установихме, че комбинацията от ултразвукови и инфразвукови честоти е доста ефективно възпиращо средство. По-добро от огнестрелното оръжие.