— Този е по-дребен представител на вида — отбеляза Харингтън. — Кръстихме го Hastax volans, или „летящо копие“ на латински. Попадали сме на три пъти по-едри екземпляри. А бледият омар е Scalpox cancer, или рак орач.
— Какво друго има тук? — попита Пиърс.
— Какво ли не, цяла сложна екосистема. Още се опитваме да класифицираме повечето ѝ представители. Засега идентифицирахме над хиляда нови вида, от най-простите Lutox vermem…
— Вид тинен червей — намеси се Стела.
— … до големия колкото слон Pachycerex ferocis.
Джейсън не можеше да скрие изумлението и ужаса в гласа си.
— Невероятно!
Грей знаеше, че партньорът на Харингтън доктор Хес е обиколил целия свят в търсене на биосфери в сянка и коренно нови форми на живот.
„И тук определено ги е намерил.“
— Това е първата по вида си среда — заяви Харингтън. — Уникална ксенобиологична екосистема.
Джейсън се намръщи.
— Ксенобиологична ли?
— Екосистема, основаваща се на биологични системи, които са чужди на останалия живот на планетата — обясни Стела, разкривайки познанията си по еволюционна биология. — Затова въведохме таксономична система за класификация, която включва в латинските имена Х, за да покажем, че новите видове са ксенобиологични.
Джейсън не можеше да откъсне поглед от гледките долу.
Летящият хищник беше направил кръг и изглеждаше готов да се спусне отново към бледия Scalpox и малките му. Понесе се ниско над водата, раздвижвайки мъглата. От реката, сякаш привлечени от минаването му, се издигнаха светещи кълба с размерите на топки за боулинг. Джейсън повдигна за момент очилата си. Кълбата блещукаха в електрически нюанси в тъмното, подобно на светещите създания, живеещи в морските дълбини. Само че тези светещи примамки се издигаха от по-големи тела, скрити под водата — огромни, подобни на змиорки същества, които се виеха под повърхността.
Хищникът полетя през група светещи балони, като ги закачи с крилете си. Влязлата в допир плът закипя и пламна. Хастаксът се загърчи в агония и падна във водата. Джейсън гледаше как чудовищните змиорки се насочват към жертвата си.
Атаката му напомни за ловната техника на морския дявол, който също използваше светеща примамка, за да привлича храната си.
— Volitox ignis — назова Стела новия хищник. Гласът ѝ леко трепереше.
Джейсън бе взел достатъчно уроци по латински, за да си преведе.
— Плаващ огън.
— Те са едни от най-гадните обитатели тук. Телата са им като на питон, много са бързи под водата и хвърлят изгарящите си въдици, за да улавят плячката си във въздуха или по брега на реката. Освен това са невероятно плодовити и раждат огромен брой месоядни малки. На всичкото отгоре малките им се раждат със закърнели крайници, с които могат да излизат на суша. Няма спасение от тях.
— Освен това са много интелигентни — добави Харингтън. — Ловуват на групи и използват различни техники на засада. Дори акустичните ни оръжия са безполезни срещу тях.
Стела се намръщи.
— Изгубихме трима души при една от първите ни експедиции… преди да се научим да внимаваме.
— Това е един суров и чужд свят — заключи Харингтън. — Стратегиите за оцеляване, развили се тук, са хитроумни и ужасяващи.
Джейсън впери поглед към водата, която отново бе потънала в мрак и скриваше онова, което се спотайваше под повърхността.
„Май и на нас ще ни потрябват хитроумни стратегии за оцеляване.“
12:16
— Изчезнаха, сър — каза заместникът на Райт.
— Виждам.
Майор Дилан Райт гледаше празните релси, започващи от наблюдателната платформа. Лицето му пламтеше от ярост, която изгаряше също като куршума, одраскал бедрото му. Беше изгубил двама души при атаката в опит да стигне до Харингтън преди да е успял да избяга.
„Бъртрам и Чеси“ — напомни си той и си обеща да ги почете, когато настъпи подходящ момент. Но в момента имаше други десет под свое командване и те го гледаха в очакване на следващия ход.
— Бомбите — каза Дилан. — Какво казва Глийсън?
Заместникът му, мускулестият шотландец Маккинън, поклати глава.
— Изглежда, са инсталирали нова система след като се махнахме. Глийсън може и да успее да намери начин за обезвреждането им, но едва ли за половин час.
„А на Харингтън ще му е нужно по-малко време, за да стигне до Задния изход.“
Прокле факта, че действията на екипа му бяха разобличени преди шестнайсет месеца, което наложи бягството от Нос Ад, за да не бъдат заловени. Така мисията му стана проблематична. За щастие беше достатъчно предвидлив да заложи противобункерни бомби в ледения шелф, върху който се намираше станцията Халей. Надяваше се, че те са се погрижили за американския екип. Помисли си за мъжа, който бе стрелял по самолета и бе повредил десния му двигател. Хората му едва бяха успели да се доберат до базата. Но все пак се движеха по график.