В този момент гондолата се люшна и започна да се спуска, подобно на алпийски лифт, спускащ се към земята.
Беше твърде рано, за да приближават подстанцията.
— Това е Гърлото — каза Харингтън.
Грей погледна навън. Отпред широкият тунел се стесняваше като тясно гърло на бутилка. Гондолата се понесе в тесния проход, само на десетина метра над реката. Бреговете от двете страни излъчваха леко сияние, което продължаваше и във водата и разкриваше пред погледите им странни миди и стрелкащи се в плитчините сребристи форми. Животът в тези горещи води явно процъфтяваше.
Харингтън насочи вниманието му напред.
— По-рано попитахте откъде зная, че и други са открили тези тунели преди нашия екип. Вижте там.
Гондолата зави и пред тях се появи сива форма, издигаща се достатъчно високо, за да достигне тавана. Редица счупени сталактити бележеше движението ѝ в тези теснини. По-голямата част от издължения като пура корпус на подводницата се виждаше над повърхността на реката, подобно на някакъв изхвърлен на брега железен кит.
Когато кабината се изравни с подводницата, Грей видя емблемата върху кулата.
Черен кръст с бяла подводница.
— Германска — каза Харингтън. — От десета флотилия на Кригсмарине.
Нацистка подводница.
— По онова време тези тунели явно са били наводнени повече — обясни Харингтън. — Установихме, че германците са си пробили пътя с торпеда, но не са могли да продължат нататък. След това срутване затворило пътя зад тях и всичко замръзнало. Дори екипажът да е опитал да продължи пеша или със спасителна лодка, не ми се вярва да са стигнали много далеч.
Докато гондолата се носеше тихо покрай този надгробен паметник, Грей можеше само да си представя ужаса на попадналите в капана подводничари. Слава богу, коничната кула изчезна в мрака зад тях и кабината започна да се издига.
Гондолата измина няколко метра, после спря и се люшна под релсите. Харингтън дръпна червения лост, за да я подкара отново.
— Какво стана? — попита Грей.
Харингтън погледна назад в посоката, от която идваха.
— Дилан Райт. Явно е стигнал до контролния панел.
— Можете ли да я подкарате? — попита Грей.
Изведнъж без никаква намеса гондолата тръгна бавно назад, обратно към базата.
„Райт се мъчи да ни върне.“
Харингтън хвана някаква червена пластмасова ръчка на тавана и дръпна. Чу се силно изпукване и отново спряха.
— Освободих гондолата от кабела.
Очите на професора блестяха от ужас.
Бяха заседнали.
20.
30 април, 08:18
Боа Виста, Бразилия
Уплашена от внезапното нападение, Джена се сви зад една преобърната маса. Куршумите свистяха из кафенето.
Миг по-рано трима маскирани мъже бяха изскочили от кухнята с вдигнати автомати. В същото време предното стъкло се пръсна от стрелба от улицата.
Беше жива единствено благодарение на бързите рефлекси на Дрейк — още щом започна стрелбата, той изрита стола под нея, подхвана я, докато падаше, и я закри с тялото си. Един от другите морски пехотинци — Марлоу — преобърна тежката дървена маса, осигурявайки им временно убежище. Партньорът му Шмит стреля по нападателите.
— Пейнтър… — изпъшка Джена.
Директорът беше още навън.
— Заемам се — каза Дрейк. — Стой тук.
Надигна се и се опита да надникне през счупеното стъкло. Отвън се разнесе внезапно стакато на пистолет в рязък контраст с трясъка на автоматичната стрелба.
„Пейнтър отговаря на огъня.“
— Изглежда, е ранен — съобщи Дрейк, след като се скри зад масата. — Малкълм, Шмит, прикривайте ме и дръжте позицията.
И без да чака отговор, изскочи от прикритието. Двамата морски пехотинци откриха възпиращ огън, докато сержантът се хвърляше с главата напред през прозореца.
Джена посегна към раницата си и оръжието, за да помогне.
Докато пръстите ѝ се свиваха около дръжката, стрелбата вътре и отвън се засили. Един от противниците падна върху една маса; другите двама се скриха зад тезгяха и продължиха да стрелят от защитеното място.
Малкълм изруга и се приведе зад прикритието. Ухото му кървеше.
Джена се надигна и зае мястото му — всяко отслабване на ответния огън щеше да доведе до надмощие и в крайна сметка до победа на врага. Стреля с глока и принуди единия от неприятелите, който се канеше да се изправи, отново да се скрие зад тезгяха.
Използва мига, за да огледа кафенето. По пода лежаха тела, по плочките се разпълзяваха локви кръв. Тук-там забеляза движение. Някои от клиентите и сервитьорите бяха все още живи.
Но едно друго движение привлече вниманието ѝ.