Огледалото зад тезгяха бе улучено при първия залп, но в начупеното отражение в запазените парчета тя видя, че единият от противниците е коленичил и презарежда автомата си.
„Сега е моментът…“
Тя стреля отново към позицията на първия стрелец и извика на двамата морски пехотинци:
— Сега!
Нямаше време да обяснява, така че просто изскочи иззад масата и се хвърли към тезгяха с надеждата, че ще я разберат.
Разбраха я.
Малкълм и Шмит я последваха от двете ѝ страни, като стреляха по противника, който още представляваше заплаха. При тази плътност на огъня един куршум рикошира от ръба на металния стол наблизо, улучи неприятеля и той се просна на пода.
Джена стигна тезгяха и се метна през него с краката напред, плъзгайки се сред счупените чинии и пръснати прибори. През цялото време не откъсваше поглед от отражението на скрития враг. Той вече беше приключил с презареждането и се надигаше да помогне на партньора си.
Щом се появи, тя вече бе свила левия си крак и заби пета в носа му. Главата му отлетя назад със задоволяващо хрущене на счупени зъби и кост и той се свлече безжизнено на пода.
До нея Шмит застреля другия противник в ухото, докато той се опитваше да насочи автомата си напред.
След внезапния край на престрелката ушите ѝ продължаваха да пищят, заглушавайки битката отвън.
Малкълм приклекна до нея, а Шмит надникна в кухнята с насочен напред пистолет.
— Чисто! — извика след миг и се върна при тях.
Зачервен от ярост, Малкълм насочи пистолета си към лежащия в безсъзнание мъж на пода.
— Недей — каза Джена. — Може да ни потрябва.
Малкълм кимна.
— Аз ще го пазя — каза Джена. — Идете да помогнете на Пейнтър и Дрейк.
Ако се съдеше по засилващата се стрелба отвън, те бяха в беда.
08:20
— Обкръжават ни — каза Дрейк.
Пейнтър също го виждаше. Беше клекнал рамо до рамо с морския пехотинец зад металната кофа за боклук. Тя едва успяваше да ги предпази, докато стреляха от двете ѝ страни по тримата неприятели от другата страна на улицата.
За съжаление противникът имаше предимство. Покрай тротоара имаше паркирани коли, които осигуряваха добро прикритие и предостатъчно място за маневриране. От тяхната страна на улицата паркирането беше забранено.
Все пак, ако Дрейк не бе излетял през витрината на кафенето, Пейнтър вече щеше да е мъртъв.
Внезапната и навременна поява на сержанта принуди противника да отстъпи от улицата зад прикритието на колите. Но сега тримата се разделяха. Двама се затичаха приведени в противоположни посоки, а третият продължаваше да стреля непрекъснато и куршумите звъняха и рикошираха от кофата за боклук.
Дрейк и Пейнтър не можеха да помръднат. Само след секунди двамата стрелци щяха да заемат удобни за стрелба позиции.
— Ще те прикривам — каза Пейнтър, докато слагаше нов пълнител. — Върни се вътре. Опитайте да се измъкнете през задния изход.
Пейнтър забеляза, че в кафенето е станало тихо — но дали това беше добър знак, или лош?
Изведнъж от пръснатата витрина на кафенето отново избухна стрелба и куршумите се понесоха към паркираните коли от другата страна на улицата.
Хванат неподготвен, стрелецът отляво беше улучен във врата и се завъртя като пумпал, пръскайки струя кръв. Онзи отдясно пък получи куршум в челото.
Третият моментално се скри зад едно старо волво — нещата се бяха обърнали.
Дрейк се надигна и погледна към Пейнтър и раненото му рамо.
— Ние ще поемем последния — каза той и двамата му колеги кимнаха, докато излизаха навън. — Морските пехотинци сме тренирани за това.
Пейнтър не възрази.
— Опитайте да го заловите жив.
Сякаш усетил предстоящата си гибел, скритият зад колата мъж започна да вика — не на тях, а като че ли в телефон или радиостанция. Вероятно викаше за помощ или подкрепление.
Пейнтър долови няколко думи на испански, но останалото беше на някакъв неразбираем местен диалект. Една от испанските думи привлече вниманието му. Мъжът я повтори отново, този път по-настоятелно.
Mujer.
Пейнтър се напрегна и погледна назад към кафенето.
„Mujer“ означаваше „жена“.
— Къде е Джена? — попита той с внезапно разтуптяло се сърце.
— Вътре — каза Малкълм, без да откъсва поглед от волвото. — Там всичко е чисто.
„А може и да не е.“
Без да обръща внимание на опасността от стрелеца, Пейнтър се втурна към вратата и нахълта вътре. Хванал пистолета със здравата си ръка, той огледа масите и телата. Провери зад тезгяха, надникна в кухнята.
Откъм улицата проехтяха изстрели.
Миг по-късно Дрейк нахълта в кафенето. Изглеждаше поразен и уплашен, лицето му разкриваше дълбоките чувства отвъд простата загриженост за другар от екипа.