Кътър определено смяташе да напълни този троянски кон — но с какво?
„Мога ли да му се доверя, че никой няма да бъде убит от онова, което възнамерява да сложи в празната обвивка?“
Мислите му препускаха. Беше благодарен на онзи, който се беше обадил и му бе дал допълнително време да вземе решение. Използва забавянето да разгледа изолираното помещение. Подобно на основната генетична лаборатория зад него, лабораторията от Ниво 4 беше оборудвана с най-модерната техника за ДНК анализ и манипулиране на гени. До отсрещната стена имаше голям хладилник със стъклени врати, пълен с епруветки.
Побиха го тръпки, когато се опита да си представи какво има в тях. Но онова, което го ужасяваше най-много, бяха четирите помещения от двете страни на хладилника. Всяко от тях имаше различно медицинско оборудване. Разпозна прост рентгенов апарат в едното и компютърен томограф в следващото. В последните две имаше скенер за ядрено-магнитен резонанс за изследване на тъканите в дълбочина и ПЕТ, или позитронно-емисионен томограф — скенер за получаване на триизмерни изображения на биологични процеси.
Наличието на тези уреди не оставяше никакви съмнения.
Кътър бе преминал към опити върху животни.
Но колко напреднали бяха тези опити?
Кътър свърши разговора. Изглеждаше по-отпуснат, сякаш бе чул добри новини.
— Изглежда, скоро ще си имаме гост. Но преди това имаме много работа, нали, Кендъл?
И повдигна вежда в очакване на отговор.
Кендъл погледна към лабораторията.
— И се кълнеш, че ако сътруднича, ако те науча на техниката ми, никой няма да умре?
— Мога да ти обещая, че онова, за което смятам да използвам техниката, изобщо не е смъртоносно. — Кътър се намръщи, сякаш беше доловил недоверието на Кендъл. — Може би една кратка обиколка ще успокои терзанията ти. Няма да отнеме повече от няколко минути.
Завъртя се кръгом и тръгна.
Кендъл забърза след него, повече от щастлив от допълнителното забавяне. Матео го последва като вездесъща сянка.
— Къде отиваме? — попита Кендъл.
Кътър се обърна и се усмихна. На лицето му беше изписан момчешки ентусиазъм.
— На едно чудно място.
Докато Кътър се обръщаше, Кендъл забеляза скованото му ляво рамо. Представи си огромните белези от тази страна — напомняне, че въпреки външната показност момчето отдавна го няма. То беше умряло преди цяла вечност в онази африканска савана. Останал бе само суров и ексцентричен гений с мрачни амбиции, дълбоко огорчен от света.
Излязоха от основната зала и продължиха по дълъг естествен тунел. Доколкото можеше да се прецени, отиваха към средата на платото.
Кътър вървеше до Кендъл.
— Ние с теб си приличаме.
Кендъл не си направи труда да възрази.
— И двамата сме загрижени за планетата, тревожим се за посоката, в която върви. Но докато ти търсиш начин да запазиш статуквото, аз смятам, че светът е отишъл твърде далеч. Човекът е неспособен да поправи онова, което е причинила индустрията. Станали сме твърде лакоми, а в същото време полезрението ни се стеснява все повече и повече. Запазването е изгубена кауза. Защо да спасяваш един или друг вид, когато цялата екология се срива пред очите ти?
— Именно такова бедствие се опитвах да предотвратя в Калифорния — възрази Кендъл. — Исках да създам решение за цялата система.
Кътър изсумтя пренебрежително.
— Като се опитваш да внесеш издръжливостта и приспособимостта на КНК в различни видове като цяло? Всъщност просто крадеш от една биосфера, за да запазиш друга, която умира.
Кендъл се вцепени. Значи Кътър знаеше какво се опитва да постигне. Научният термин беше улеснена адаптация — подсилване на ДНК, така че видът да бъде по-устойчив на заболявания или по-издръжлив в неблагоприятна среда. Кендъл отказваше да се извинява за работата си. Изследването му имаше потенциала да защити много видове срещу предстоящите бедствия, но трудът му все още бе в начален етап. За съжаление онова, което беше създал дотук, бе грубо, опасно, поглъщащо всичко, до което се докосне, унищожаващо всяка попаднала му ДНК.
И изобщо не биваше да излиза на свобода.
Гневът му пламна отново.
— И какво предлагаш да правим? — остро попита той. — Нищо ли?
— Защо не? Просто да се махнем от пътя на природата. Тя е най-големият изобретател. Ще ни преживее… може би не във формата, която ти харесва или която познаваш. В крайна сметка еволюцията ще запълни всички празнини, останали от измирането. И петте предишни измирания са предизвикали еволюционна експлозия след това. Вземи например човечеството. Динозаврите са измрели, за да можем да се издигнем ние. Новият живот може да израсне единствено чрез смъртта.