— Създал си химера — най-сетне успя да изрече Кендъл. — Генетичен хибрид.
— Именно. Все още не съм ги направил пълноценни летци, могат само да прелитат кратки разстояния като това, но се надявам, че с времето и под натиска на средата природата ще свърши останалото и ще започнат да летят като братовчедите си оси.
— Как…? — заекна Кендъл. — Как го постигна?
— Изобщо не беше трудно. Знаеш не по-зле от мен, че технологията е налична. Останалото е само въпрос на воля, ресурси и свобода от надзор и регулации. Вече видя, че лабораторията ми е оборудвана с много станции, използващи последната CRISPR-Cas9 техника, която между другото усъвършенствах.
Това бе смразяваща новина. Техниката CRISPR-Cas9 вече можеше да манипулира всяка част от генома с такава точност, че я сравняваха с редактирането на отделни букви в енциклопедия, без да се допусне нито една правописна грешка.
— И несъмнено си запознат с техниките MAGE и CAGE, разработени от Джордж Чърч.
Кръвта на Кендъл изстина. Подобно на CRISPR, MAGE и CAGE понякога биваха наричани еволюционни машини. Тези две техники за редактиране на гени бяха точно това и можеха да извършват автоматично хиляди генетични промени едновременно, изпълнявайки за минути работа, за която на еволюцията биха ѝ потрябвали милиони години.
MAGE и CAGE имаха потенциала завинаги да променят синтетичната биология и да я отведат до нови висоти. „Но къде ще доведат нас тези висоти?“
Загледа се с ужас в колоната големи мравки.
Кътър се заигра с клончето. Изглеждаше разочарован от реакцията на Кендъл.
— Четох една твоя статия от миналата година, в която призоваваш за използването на тези техники за възкресяване на изчезнали видове.
Беше прав. Новите технологии за редактиране на гени бяха многообещаващи. Учените можеха да вземат непокътнат геном на съществуващ организъм и да започнат да променят неговата ДНК, превръщайки я в генома на сроден вид, който е изчезнал.
— Можеш да вземеш слон и да възкресиш от гените му мамут — промълви Кендъл.
Това беше възможно не само на теория — един руснак беше стигнал дотам да създаде експериментален резерват в Сибир, наречен Плейстоценски парк, с надеждата в близко бъдеще в него да бродят мамути.
— В статията използваш термина „възкресяване“ — презрително рече Кътър. — Ама че тъжно отклонение. Да използваш такава обещаваща технология за такива тесногръди цели. В резултат само ще попречиш на способността на природата да реагира на пораженията, нанесени ѝ от човечеството.
— И това ли е твоят отговор? — подигравателно го попита Кендъл и махна с ръка към маршируващите мравки.
— Това е само малка част от една много по-голяма картина. Докато ти и колегите ти живеете в миналото и се опитвате да възкресите нещо, за да получите изкупление, аз се обръщам към бъдещето и се подготвям за онова, което ще дойде, с план за подивяване.
— Подивяване?
— Връщане на ключови видове животни и растения, които имат най-силно въздействие върху средата.
— Като тези мравки.
— Създадох творенията си — всичките си творения — да бъдат по-силни, с необходимите средства да ни преживеят. Както и с някои нововъведения.
Кътър доближи клончето до една мравка и тя се покатери по него. Преди да успее да стигне до ръката му и да го ухапе, Кътър я запрати в съседната каменна саксия. Мравката падна върху широко листо и защъка по него, като трепкаше раздразнено с криле.
От една пора в листото изригна блестящ мехур, който обви мравката в гъст като желатин сок. Насекомото се загърчи в опит да се освободи, но за секунди краката му се стопиха, последвани малко по-късно от тялото. Лепкавият мехур бързо се втечни и се плъзна по листото, за да падне върху коренната луковица в основата на стеблото.
— Тук използвах секвенция от гени на росянка — обясни Кътър. — Като същевременно засилих храносмилателните ензими.
На Кендъл му призля. Той погледна тъмната градина долу и попита:
— Колко още си създал?
— Стотици видове. Но те са само първата вълна. Освен това направих стъпка към генетичното свързване на всяка промяна със секвенция ДНК ретротранспозони.
Кендъл започна да проумява какво възнамерява Кътър. Ретротранспозоните бяха така наречените прескачащи гени, способни да се прехвърлят от вид на вид в процес, наречен хоризонтален трансфер на гени. Генетиците смятаха, че тези гени са мощни двигатели на еволюцията, предаващи различни характеристики между видовете. Неотдавнашни изследвания върху ДНК на говедата показваха, че цяла четвърт от генома им е дошла от вид пепелянка, което доказваше, че Майката природа размесва гените от милиони години и създава хибридни видове от зората на времето.