— Тук… тук нещата не вървят добре — каза тя, мъчейки се да се овладее. — С всеки час положението се влошава. Не знам дали си чул, но Линдал нареди да доставят ядрено устройство. Вече е на път и трябва да пристигне следобед.
— Няма ли начин да бъде разубеден?
— Не. Рано сутринта цял екип топографи отбеляза заразените райони — или поне онези, в които има явно измиране. Положението е по-лошо, отколкото показваха докладите през нощта. Организмът продължава да се разпространява и приближава критичната маса, както се изразява Линдал — точката, отвъд която дори ядреният взрив може да не подейства. Все още се правят изчисления на мощността и необходимата радиация за най-високо ниво на ефективност.
Лиза продължи с цялата настойчивост, на която бе способна в това си състояние:
— Трябват ни отговори, за да спрем ядрения удар. Или най-малкото някаква надежда за решение.
Тя се загледа в Джош, в пожълтялото му като восък лице.
„Моля те!“
— Мисля, че имаме добра следа — каза Пейнтър, макар че го каза колебливо и очевидно бе разтревожен. Разказа ѝ набързо за положението в Бразилия.
— Отвлекли са Джена?! — възкликна Лиза.
Пусна ръката на Джош и се обърна към лабораториите в другия край на хангара. Нико не беше в по-добро състояние от Джош. Кучето бе поставено на системи и макар да му вливаха кръвна плазма, гаснеше с всеки час. Всъщност горкото хъски вече щеше да е мъртво, ако не бяха титаничните усилия на доктор Едмънд Дент. Вирусологът използваше всяко средство в арсенала си, за да поддържа живота на Нико и Джош. И макар че не можеше да пребори вируса, палиативното му лечение като че ли забавяше клиничните признаци.
Пейнтър ѝ предложи искрица надежда.
— В момента пътуваме към една лаборатория към Федералния университет на Рорайма, която е свързана с Генографски проект. От години събират генетична информация от коренните жители и използват автозомни маркери, за да изчислят миграциите и подгрупите на племената. Събрали са огромна база данни. По кръвта на човека, когото заловихме, ще можем да открием от кое племе е.
— Какво значение има това?
— Помниш ли онези снимки, които Джена е направила на нападателите в градчето призрак при езерото Моно?
— Да.
— Изглежда, групата, която ни атакува тук, е от същото племе. Питам се дали Кътър Елвс не се е оттеглил някъде в джунглите и не е подчинил на волята си въпросното племе. Ако успеем да открием племето, може да открием не само Елвс… а вероятно и Джена и Кендъл Хес.
Сребристото пламъче на оптимизма проблесна в мрака на изтощението ѝ и тя пое дълбок треперлив дъх.
— Трябва да намериш нещо. Нещо, с което да накарам Линдал да спре или да отложи плановете си.
— Ще направя всичко по силите си.
— Знам, че ще направиш. Обичам те.
— И аз теб, скъпа.
Тя не остана доволна от автоматичния му отговор.
— Кажи го, за да го чуя.
Той се разсмя, с което разпали сребристото пламъче още повече.
— Не и пред момчетата.
Лиза си представи Дрейк и колегите му и усети как устните ѝ се разтеглят в усмивка. Долови същата усмивка и в гласа на Пейнтър.
— Добре — каза той. — И аз те обичам.
След като се сбогуваха, Лиза се почувства ободрена, готова да се справи с всичко. Радиото ѝ отново избръмча. Надяваше се, че Пейнтър е забравил да ѝ каже нещо — каквото и да е, само да чуе отново гласа му, — но вместо това чу Едмънд Дент.
— Лиза, трябва да дойдеш веднага в лабораторията.
— Защо? — Тя погледна натам. — Да не би Нико да се е влошил?
— Сменях банката с плазма на момчето. Линдал беше оставил микрофона си включен и говореше на екипа. Решил е ядрените физици да експериментират върху Нико. Искат да разберат как ще подейства радиацията на организма, когато се намира в жива тъкан, за да изчислят дозата, необходима за убиването му в тялото.
— Смятат да облъчат Нико!?
— С все по-високи дози, докато правят биопсия на бъбреците и черния му дроб, за да видят колко радиация е нужна за унищожаването на вируса.
Блестящият оптимизъм отпреди малко премина в огнен гняв. Джена бе рискувала живота си, за да помогне на всички, а те възнамеряваха да убият кучето ѝ зад гърба ѝ, при това по най-мъчителен начин.
„Само през трупа ми!“
Втурна се към въздушния шлюз на изолатора.
— По-добре побързай — предупреди я Едмънд. — Току-що чух още една заповед на Линдал.
— Сега пък какво?
— Нареди на охраната да не те допуска в лабораторията, ако окажеш съпротива.
„Копеле мръсно…“
Отвори вратата и започна обеззаразяването. Докато струите поливаха костюма, се мъчеше да намери някакъв начин да спаси Нико. Когато светна зелената светлина, беше стигнала само до едно решение — гамбит, който щеше да изисква огромен риск за самата нея.