Но тя беше готова да го поеме.
Заради Нико…
Заради Джена…
Дължеше им го, но една тревога я гризеше, докато излизаше от шлюза и прекосяваше слабо осветения хангар към лабораториите.
С колко време разполагаше Нико? С колко време разполагаха всички те?
Само едно нещо беше сигурно.
Някой трябваше да намери отговор — по възможно най-бързия начин.
22.
30 април, 13:03
Земя Кралица Мод, Антарктида
— Не можем просто да си висим тук — каза Ковалски. Изглеждаше готов да зарита стената на заседналата гондола.
Грей разбираше ужаса на другаря си. Нагласи очилата и погледна навън. Гондолата висеше на височина четири етажа над пода на пещерата. Точно под тях тъмните води миеха каменния бряг. Нямаше как да се върнат обратно, а инфрачервената светлина от лампите под кабината не проникваше надалеч и разкриваше само няколко от вездесъщите поддържащи тавана вкаменени стволове.
Кой знае какви ужаси дебнеха в мрака?
Защото онова, което виждаха, беше достатъчно ужасяващо.
Бавно влачещата се река кипеше от скрит живот. От време на време на повърхността се подаваха лъскави форми. Видя в плитчините някакво създание с черупка като костенурка и шипове по главата, подобни на опашката на стегозавър. Подобен на крокодил звяр се хлъзна по корем от покрития с водорасли бряг, за да избегне тромавия натрапник, и изчезна във водата. По-нагоре по брега същества, подобни на прилепи с размерите на колибри, летяха на рояци над гнездата си, за да ги пазят. Когато очите му свикнаха с тъмното, Грей започна да различава още подробности. От водораслите стърчаха израстъци, покрити с нещо като мъх; облаци дребни комари или мушици се виеха сред стволовете на вкаменената гора; бели охлюви пълзяха по стените и оставяха светещи дири, подобно на бавно движещи се художници на графити.
Стела заговори на баща си.
— Той е прав. — И кимна към Ковалски. — Не можем да останем тук. Дилан Райт знае къде сме и че се опитваме да стигнем до Задния изход. Вече сигурно е открил, че си настроил зарядите така, че да бъдат изолирани от станцията. След като не успее да ни върне, ще изпрати екип след нас.
— През този ад! — попита Джейсън, като нарочно наблегна на последната дума.
— Може да използва транспортьорите — кисело каза професор Харингтън. — Намираме се само на километър и половина от станцията.
„И на пет километра от Задния изход“ — помисли Грей.
Професорът прегърна дъщеря си. Страхът и тревогата прорязваха по лицето му още по-дълбоки бръчки. Тя се облегна до него, разтревожена не по-малко.
Светлината постепенно отслабваше. Отначало Грей си помисли, че му притъмнява от собствения му ужас, но Ковалски изруга и почука очилата си.
— Когато гондолата се откачи, връзката със захранващия кабел също се прекъсна — обясни Харингтън. — В момента караме на акумулатори.
— Още колко време ще издържат? — попита Грей.
— Два часа в най-добрия случай.
Грей поклати глава. Не искаше да седи тук в тъмното и да чака, докато екипът на Райт ги открие в мъртвата гондола.
— Ами немската подводница? — обади се Джейсън. — Тя е само на двеста метра зад нас. Има ли начин да стигнем до нея? Може би в корпуса ѝ има дупка?
Стела се освободи от прегръдката на баща си, отиде при люка на пода и го отвори. Вътре имаше навита метална стълба.
— Ако дръпнеш червения лост, отдолу ще се отвори авариен изход и стълбата ще се спусне. Би трябвало да стигне до земята.
— Няма начин да сляза долу — заяви Ковалски.
Харингтън като че ли споделяше мнението му и погледна с безпокойство дъщеря си. Въпреки това се обърна и отвори друг шкаф до стената. Вътре имаше три подобни на пушки оръжия с два пъти по-широки цеви от тези на пушките 12-и калибър.
— Насочени акустични излъчватели — обясни той. — Използват серия от дискове в цевите, за да усилят импулса, и по този начин създават еквивалент на акустичен куршум.
— Дай ми истински куршуми — изсумтя Ковалски.
Харингтън не му обърна внимание.
— Освен това могат да предават говор или да действат като насочен микрофон. — Потупа нещо, което приличаше на оптичен мерник. — Добавих инфрачервени фенери.
— И могат ли тези акустични пушки да ни защитят? — попита Грей.
— В повечето случаи. Не са мощни като по-големите акустични оръдия, но ще накарат повечето животни да побягнат. Трябва обаче да внимавате. Кинетичният откат е достатъчно силен, за да те събори по задник.
Грей взе една пушка и я разгледа внимателно. След като приключи, я предложи на Ковалски, който я изгледа, все едно му даваха гърмяща змия. Джейсън пристъпи към тях и я взе.