Стела също взе една пушка.
— Тя е добър стрелец — с гордост отбеляза Харингтън. — Тези проклети неща ми причиняват мигрена, когато се опитвам да ги използвам.
Грей взе последното оръжие и го метна на рамо.
Харингтън не беше приключил: отвори люка, водещ към купола под гондолата, клекна и бръкна вътре. Когато се изправи, държеше по-познато оръжие, като се напрягаше под тежестта му.
— Чух какво казахте — обърна се към Ковалски. — Реших, че ще предпочетете това.
Ковалски се ухили, взе картечницата М240 от професора и я гушна като бебе. Клекна до люка, измъкна дълга лента патрони 7.62x51 мм и я метна на раменете си като някакъв смъртоносен шал.
Изправи се и изпъчи гърди.
— Така вече бива.
Джейсън погледна стълбата, внезапно обхванат от съмнения за мъдростта на плана.
— Значи ще се опитаме да стигнем до немската подводница?
— Не — каза Грей. — Ако ни открият, ще се окажем в капан в нея. А дори Райт да ни пропусне, екипът му ще стигне пръв до подстанцията.
— Тогава накъде отиваме? — попита Джейсън.
Грей се сети един стар афоризъм на Чърчил.
„Ако минаваш през ада, не спирай да вървиш.“
И посочи напред.
— Ще се опитаме да се доберем до Задния изход.
Усмивката на Ковалски помръкна и се смени с обичайната му намръщена физиономия.
— И как ще го направим, по дяволите?
Грей нямаше по-добро предложение — но някой друг имаше.
— Знам какво трябва да направим — каза Харингтън, макар че отново не звучеше особено радостно. — Но въпреки това ще се наложи да повървим.
13:22
Адът ставаше съвсем реален във всяко отношение.
Джейсън се спусна предпазливо по люлеещата се стълба, метнал акустичната пушка на гръб. След като напусна гондолата, суровият свят го погълна.
Всяко вдишване донасяше вонята на сяра, бълвана от вулканичните сили под този свят. Усещаше зловонието в корена на езика си, влажната жега изгаряше кожата му, а от всяка пора по кожата му избиваше пот. Безмълвният преди свят сега беше изпълнен с шепот, скърцане, крякане, плясък на вода, постоянно тихо бръмчене на насекоми и смътно усещане за отразяващи се от стените ултразвукови сигнали, излъчвани от живите същества тук.
Въпросният ултразвук караше косъмчетата на тила му да настръхнат. Или може би беше просто от страх.
Погледна надолу. Грей и Ковалски вече бяха стигнали до каменния бряг на реката и стояха с готови за стрелба оръжия. Инфрачервеният фенер върху пушката на Грей хвърляше кръг светлина в мрака. Ковалски държеше картечницата вдигната, лентата ѝ се спускаше чак до земята.
Джейсън погледна как Харингтън слиза от последното стъпало и отива при двамата. Заговориха шепнешком, следвайки инструкциите, които им бе дал професорът: „В този свят на вечен мрак звукът е зрение.“
Именно затова акустичните оръжия бяха така ефективни тук.
„Поне се надявам да са.“
Джейсън нагласи пушката на рамото си и продължи да се спуска по несигурната стълба. Погледна реката долу. Можеше и да оцелее, ако полети от тази височина и падне във водата — но истинското предизвикателство беше да излезе от тази река жив.
Харингтън бе споделил и друга мъдрост, преди да напуснат гондолата: „Каквото и да правите, стойте далеч от водата.“
Екосистемата тук зависеше от реката и езерата ѝ, подхранвани от стопения лед на дебелата километри полярна шапка и оттичащи се незнайно къде под континента.
Преди спирането на гондолата професорът ги бе запознал с първобитния свят тук и бе обяснил, че той е предимно амфибиен и е съсредоточен на границата между твърдата земя и реките и езерата. Много от жизнените цикли се бяха развили така, че да включват преходни етапи между двете крайности — малките намираха убежище по брега, а възрастните живееха във водата или обратно.
Харингтън бе описал екосистемата като характерна за карбона — време, през което животът на Земята бил доминиран от първобитни блатни гори. Професорът бе забелязал паралели между развитието на живота през онзи период и еволюционните пътища тук. Само че този изолиран живот останал в застой, тъй като никога не бил изпитвал радикалните промени, настъпили на повърхността при разпадането на свръхконтинента Пангея и при сблъсъците с метеорити. Въпреки това приспособимата КНК матрица бе допринесла за находчивостта на живота в тази пещерна система.
Отдолу се чуха тихи думи — още едно предупреждение от Харингтън, насочено предимно към Ковалски.
— Внимавайте с оръжията — каза професорът. — Друг основен дразнител наред с шума е миризмата, особено миризмата на кръв. Гърмежите и кръвопролитието могат да доведат до истинска лудост.