Джейсън си представи бясното мятане на акули около изхвърлени в морето вътрешности.
— Отдясно — тихо, но настойчиво се обади Стела отгоре.
Отначало Джейсън не видя нищо. На двайсетина метра от него се издигаше масивният ствол на вкаменено дърво. После забеляза около него едва доловимо движение, сякаш от подухването на лек ветрец — само че тук нямаше никакъв вятър. Джейсън преметна ръка през стъпалото и насочи пушката си натам, като включи инфрачервения фенер. Конусът светлина разкри онова, което бяха видели по-острите очи на Стела.
Около дървото се виеше рояк тънки червеи. Всеки се рееше на едва видими копринени нишки. Джейсън знаеше, че някои паяци и гъсеници използват подобна техника и разчитат на вятъра или земното статично електричество, за да прелитат от едно място на друго.
Роякът се понесе към тях.
— Размърдай се — предупреди го Стела.
Джейсън се подчини — тя имаше опит. Метна пушката на рамо и заслиза бързо по стълбата, като продължаваше да следи заплахата.
Погледна нагоре и не забеляза един самотен разузнавач, който се носеше пред другите. Червеят докосна леко бузата му и залепна за нея, изгаряйки плътта като горящ фас. Джейсън сподави болезнения си вик и се опита да го махне, но по кожата му имаше лепкави като моментално лепило нишки, които прикрепяха ларвата към бузата му.
Джейсън заби нокти в нея.
— Остави го! — изсъска Стела, този път по-силно. — Трябва да се махнем от стълбата. Веднага!
Очите на Джейсън се насълзиха от изгарящата болка, но той се насили да продължи и забърза надолу. Стела го следваше плътно. Над нея роякът достигна стълбата. Копринени нишки и плът полепнаха по стоманата и я покриха напълно. Появиха се струйки дим, когато разяждащите киселини на създанията реагираха с метала.
Една нишка на корозиралия кабел на стълбата се скъса.
„Ох, по дяволите…“
Джейсън заслиза по-бързо, вече почти се плъзгаше надолу. Още беше на десетина метра над земята, когато Стела извика отново.
— Отляво!
Той реагира на паниката в гласа ѝ, извъртя се натам и вдигна пушката с една ръка. Нещо голямо се отдели от ствола на едно вкаменено дърво наблизо. Създанието бе заело позиция идеално маскирано, вероятно привлечено от движението на първите трима.
Хвърли се напред с разперени криле, разкривайки природата си.
Hastax volans.
Летящо копие.
Острият клюн беше насочен право към гърдите му и след миг щеше да го прониже. Джейсън дръпна спусъка. Акустичният заряд улучи създанието от упор. Хастаксът нададе писък и се запремята във въздуха.
И макар че летящото копие пропусна целта си, откатът на пушката едва не изхвърли Джейсън от стълбата. Единият му крак се плъзна от стъпалото, но той се вкопчи с всички сили за кабела и се задържа. Погледна надолу и видя, че от люлеенето краят на стълбата е попаднал във водата.
Затаи дъх и зачака стълбата да се люшне обратно към сушата, но в този момент левият кабел се скъса, отслабен от разяждащите киселини и люлеенето.
Краката му изгубиха опора, но остана да виси на една ръка.
Някой друг не извади такъв късмет.
Стела прелетя покрай него и падна в реката.
13:24
Харингтън извика и нагази в плитчините, за да се притече на помощ на дъщеря си.
Грей го сграбчи и го бутна към Ковалски.
— Стойте… аз ще ида.
Но вече бе закъснял.
Джейсън се пусна от стълбата и падна с краката напред в реката.
И изчезна под водата след Стела.
Затаил дъх, Грей изчака две секунди — и двамата изскочиха на повърхността. Стела се закашля и се помъчи да си поеме дъх, устните ѝ едва се подаваха над водата. Джейсън се мъчеше да я издърпа, но не можеше. Очите на момичето се бяха разширили от ужас.
— Нещо я е хванало за крака! — извика Джейсън.
Грей хвърли пушката, извади ножа от ботуша си и се хвърли с главата напред във водата. Очилата за нощно виждане уловиха светлината от оръжието на Стела и той заплува към нея. Ята сребристи рибки се пръснаха пред него. Големи колкото юмрук черупчести същества се разбягаха, размахвайки пипала.
Молеше се всички други същества във водата да са така плашливи.
Стигна до Стела и плъзна ръце по тялото ѝ, докато не откри нещо като лиана, увито около прасеца ѝ. Тъмни струйки кръв се виеха като пипала около крака. Грей сграбчи лианата при глезена на Стела и започна да я реже. Острото като бръснач острие бързо си свърши работата.
Освободената Стела неволно го изрита отстрани по главата. Грей не я винеше за паниката ѝ. Изплува и чу рева на Ковалски: