— Виждам три цели! — извика с британски акцент. — Движат се... в посока към Задния изход.
Водачът на машината изруга.
— Тия проклети копелета имат по девет живота!
Командосът отвън отново се загледа в реката.
— Сър, течението изглежда твърде силно, за да рискуваме. Може да ни завлече на дъното.
— Разбрано. — Водачът говореше като командир, с отчетлив шотландски акцент. Обърна се към друг от екипа си. — Скот, вземи АМ. Оправи тази каша.
Грей се напрегна. АМ вероятно бе съкращение на „Арктически Магнум“, версия на британския снайпер, пригодена за арктически условия. Възнамеряваха да ликвидират другите.
Изчака втория мъж да излезе през същата врата. Щом стъпи на земята, командосът сложи пълнител, вдигна пушката, нагласи оптичния мерник и докладва:
— Няма проблем, сър. И тримата са на открито. Лесни мишени.
„Вие също“.
— Сега — прошепна Грей и скочи напред.
Ковалски откри огън от дясната му страна. Картечницата затрещя и куршумите разкъсаха гръдния кош на снайпериста. Още преди тялото му да е паднало, Ковалски насочи картечницата към другия на брега. Тялото му полетя в реката.
Грей спринтира и се хвърли към отворената врата. Изстреля от упор оглушителна серия акустични заряди в затвореното пространство.
Претърколи се в кабината, докато отвътре се разнасяха викове.
Водачът се хвърли навън през другата врата, преди Грей да успее да му попречи. Явно беше замаян, но му бе останала достатъчно съобразителност, за да усети предстоящата атака. Друг не беше толкова бърз и Грей заби ножа си в гърлото му и го завъртя. Когато извади острието, мъжът се задави, хвана се за гърлото и се строполи.
Грей огледа кабината.
Празна.
„Значи са само четирима“.
Видя командира да спринтира покрай брега, така че транспортьорът да се намира между него и Ковалски. Докато тичаше, командосът се мъчеше да извади радиостанцията си.
Ако успееше да се свърже с началника си и да го предупреди за атаката, всички надежди да използват машината като троянски кон, за да се доберат до Райт, щяха да отидат по дяволите.
Грей скочи навън и вдигна пушката, но знаеше, че разстоянието е твърде голямо. Ковалски също заобиколи тичешком транспортьора с картечница в ръка, лентата се влачеше зад него.
Командирът вече вдигаше радиостанцията към устата си.
„Късно!“
И тогава нещо тъмно се стрелна от водата, уви се около гърлото на мъжа и го дръпна. Той пльосна в реката, замята се и изчезна.
Грей разпозна покритото с шипове пипало. Стрелбата — както акустичната, така и обикновената — очевидно беше привлякла чудовището към брега. А и опарването по-рано явно не само го бе стреснало, но и го беше вбесило.
„Дори и в ада отмъщението е сладко“.
17:11
Джейсън тичаше до Стела и баща ѝ. Беше чул стрелбата на отсрещния бряг, но не смееше да откъсне вниманието си от приближаващата глутница хищници и да погледне към Грей и Ковалски.
Вдигнал акустичната пушка, той прикриваше Стела и професора. Стреляше по зверовете, но акустичните заряди само разпръсваха временно глутницата и им спечелваха по няколко допълнителни секунди. Най-лошото бе, че индикаторът за заряда на пушката вече светеше в червено.
„Почти е изтощена“.
— Ще ги отклоня — задъхано каза Джейсън. Краката му бяха натежали от полепналата тиня и водорасли. — Вие продължавайте към станцията.
Забави крачка и им махна да тичат към стената.
— Върви, татко. — Стела бутна професора напред и извади от колана си нож. — Ще помогна на Джейсън.
— Оставаме заедно — каза Харингтън и също спря, дишаше тежко. — Leox depilis са като африканските лъвове. Опитват се да отделят слабите от стадото. Пък и не мисля, че ще мога да пробягам цялото разстояние. Ще ги посрещнем тук.
Джейсън стреля отново и улучи първия звяр, който реагира така, сякаш го бяха ударили с бейзболна бухалка. Останалите отскочиха настрани и забавиха крачка, докато улученият дойде на себе си.
„Явно е водачът“.
Междувременно Джейсън беше успял да ги разгледа добре. Мускулестите им рамене достигаха до кръста му, голата им кожа бе черна и лъскава, почти сияйна на светлината на инфрачервения лъч. Главите им бяха издължени като на вълци, челюстите се събираха чак в задната част на черепа, което им позволяваше да отворят плашещо широко паст, подобно на изчезналия вече тасманийски тигър, който Джейсън бе виждал на снимки.
Водачът нададе смразяващ предизвикателен вой, от който Джейсън настръхна. Вероятно в този тъмен свят колкото по-силно крещиш, толкова си по-страшен.