Скоро под гумите захрущяха телата на чайки, скални орехчета и катерици. По склоновете се виждаха мъхнати останки на зайци. По-големи сенки бележеха труповете на стадо елени. По-нататък една от редките за района диви овце бе паднала с подгънати предни крака, а извитите ѝ рогове се бяха оплели в бодлив храст.
По бузата на Джена се търкулна сълза. Не можеше да я избърше. Дори като парков рейнджър не си бе представяла, че в тези хълмове е скрит толкова много живот.
„А сега той е мъртъв“.
Машината спираше на всеки километър и половина. Дрейк вземаше проби от почвата, а Лиза събираше косми и тъкан от мъртвите животни. Джена ѝ помогна да вземе кръвна проба от една черна мечка. Когато обърнаха трупа, за да стигнат до югуларната вена, откриха под майката малко мече.
Щом го видя, Лиза спря, отстъпи назад и каза:
— Достатъчно. Достатъчно!
Разговорите им замираха с всеки следващ километър, докато накрая се чуваше единствено дишането им, ръмженето на двигателя и хрущенето на чакъла под гумите.
Когато стигнаха на пет километра от центъра, Дрейк най-сетне заговори отново:
— Вижте растителността по склона отпред.
Джена се надигна, за да разгледа по-добре.
Досега хълмовете бяха изглеждали горе-долу нормално, покрити с треви, пелин и тук-там по някой бор. Но по-нататък всичко това бе променено. Склоновете от двете страни на пътя бяха почернели, без нито един стрък зеленина.
— Възможно ли е експлозията да е предизвикала пожар? — попита Лиза.
Джена поклати глава. Имаше богат опит с пожарите, предизвикани от светкавици или от небрежни туристи. Заради сухата трева и храсти пламъците можеха да погълнат за минути цели хектари — оставяха след себе си единствено пепел и обгорени стволове.
— Това не е от огън — каза тя.
— Да огледаме по-отблизо. — Лиза докосна сержанта по ръката. — Спри колата — нареди Дрейк.
Шофьорът спря в края на черната зона и Дрейк се обърна към Лиза и Джена.
— По-добре да останете тук, докато не се уверим, че е безопасно.
Джена завъртя очи.
Нямаше нищо безопасно в това, което правеха. Отиде до задната част на хъмъра и скочи на земята. Лиза я последва заедно с останалите.
— Вземи комплекти за проби — каза Лиза на брат си.
— Готово — отвърна Джош и скочи леко на земята. Шофьорът остана зад волана, а групата излезе на поляната. Джена стъпваше внимателно. Много от растенията, приспособили се към тази сурова алкална среда, бяха развили гадни предпазни средства — най-вече дълги тръни — и тя се страхуваше някой от тях да не продупчи костюма ѝ.
Запристъпваха предпазливо към черното. Върху горната част на хълма сякаш бе паднала сянка. Отдалеч границата между двете площи изглеждаше ясно очертана, но когато я приближиха, се оказа не така рязка, с междинна ивица от живи и мъртви растения.
— Джош, събери растения, които изглеждат здрави — каза Лиза на брат си. — Аз ще събера от овъглените. — Обърна се към Дрейк. — Ти вземи проби от почвата.
Джена тръгна с Лиза. Двете навлязоха в поразената зона и клекнаха до високи тънки растения, чиито стръкове завършваха с черни цветове.
— Castilleja — каза Джена. — Пустинна четка. Понякога я наричат прериен огън, защото цветовете й са червени. По това време на годината тъкмо започват да цъфтят.
И посочи здравите растения надолу по склона, където цветята бяха разцъфнали в различни нюанси на аленото.
Лиза хвана едно поразено растение близо до корените и го издърпа от почвата заедно с тях. Докато се опитваше да го прибере в торбичка за проби, стъблото и листата се разпаднаха като скулптура, направена от пясък.
Джена задържа торбичката отворена, докато съберат остатъците. След като приключиха, се изправиха и Лиза се загледа към върха на хълма.
— Да идем да огледаме — каза Джена. Искаше да види мащабите на пораженията.
Като стъпваха много внимателно, двете се изкачиха до върха и Джена ахна. Черните хълмове продължаваха, докъдето стигаше поглед. Никъде нищо не помръдваше.
Телена ограда прорязваше мъртвите хълмове в далечината и отбелязваше официалната граница на изследователската станция.
— Възможно ли е токсичният облак да е причинил това? — попита Джена. — Да не би газът да е бил по-смъртоносен в близост до базата?
— Може би, но се съмнявам.
Джена долови страха в гласа ѝ и разбра какво я тревожи.
„Дали това не е знак, че нещо се е измъкнало от базата? — Джена се огледа. — И възможно ли е то да е все още активно?“