— Да продължим към центъра — каза Лиза. — Ще потърсим някакви следи и после ще се приберем в базата с пробите. Така може би ще получим някои отговори.
Когато се върнаха в края на черната площ, завариха Дрейк и още един морски пехотинец да забиват дървени колчета, с които отбелязваха границата на поразената зона. Джош чакаше наблизо с кашон, пълен с проби от растения и почва.
Качиха се на хъмъра и потеглиха към центъра на горещата зона.
При вида на унищожението около тях Джена зяпна. Забеляза трупа на койот в канавката. Козината почти я нямаше, тялото бе почерняло като растенията.
Тя впери поглед в базата.
„Що за ужас сте създали, доктор Хес?“
06:43
Баха Калифорния, Мексико
Кендъл Хес стоеше до малкия витлов самолет, докато го зареждаха — бяха му позволили да се разтъпче. Грамадният му пазач Матео даде пачка стодоларови банкноти, хванати с ластик, на местния човек, който го гледаше предпазливо изпод периферията на каубойската си шапка.
„Най-вероятно наркотрафикант“ — помисли Кендъл. Необозначената писта и самотната цистерна за гориво потвърждаваха заключението му.
След събитията в планините Кендъл бе направил всичко по силите си да следи пътя им на юг. Матео беше зарязал хеликоптера в пустинята Невада и се прехвърлиха на частен самолет на едно малко летище. Последва ново прекачване в тази „Чесна“ в Аризона, с която прекосиха границата малко преди изгрев-слънце. Оттогава летяха над полуостров Баха и в момента вероятно се намираха някъде на юг от град Сан Фелипе.
В далечината морето Кортес проблясваше ярко, лазурно сияние отвъд дюните на пустинята. Районът бе суров и пуст, разнообразяван тук-там от някой и друг кактус.
Кендъл познаваше тези растения — Pachycereus pringlei, наричани слонски кактуси заради огромните им размери. Видът бе привлякъл вниманието му на учен със способността си да оцелява в тези сурови земи. Някои достигаха височина десет метра и можеха да живеят повече от хиляда години, при това често на места, където почти нямаше почва, а само скала. Постигаха това чрез симбиоза с уникална бактерия. Микроорганизмът помагаше за разбиването на камъка и осигуряваше азот за растението. Симбиозата бе толкова успешна, че кактусът приютяваше бактерията дори в семената си.
Кендъл беше направил кратко изследване на микроба в рамките на програмата си върху екстремофилите, но проучването се оказа задънена улица.
„Да се надяваме, че и за мен няма да кажат така“.
— Качвай се — грубо нареди Матео.
Понеже знаеше, че няма друг избор, Кендъл се наведе под крилото и се качи в малката кабина, следван от едрия си пазач. Пилотът бе същият, който ги бе докарал от Калифорния. Веднага щом Кендъл се настани на мястото си, самолетът набра скорост по пистата, излетя и отново се насочи на юг.
„Къде ме карат?“
Не знаеше отговора, но знаеше кой го очаква в края на пътуването. Същият човек, който стоеше зад атаката и който вероятно бе манипулирал отдалеч изследванията на Кендъл през последното десетилетие.
Кучият син, навремето негов колега, бе обявен за мъртъв преди единайсет години. Самолетът му се бе разбил в Конго и седмица по-късно спасителните екипи го намериха заедно с овъглените останки на екипажа и пътниците. Сега Кендъл знаеше, че това е било лъжа, номер, но тогава бе изпитал тайно облекчение от смъртта му, тъй като се опасяваше от мрачния път, по който бе тръгнал колегата му.
„Ако все още работи в същата посока.“
Потръпна от ужас. Знаеше какво беше създал в собствената си лаборатория и бе изпуснал в Калифорния и можеше да се досети каква е причината да го отвлекат.
06:46
Пейнтър се наведе към монитора. Зад него стоеше полковник Бозман, командирът на базата. Екранът бе разделен на пет части, които показваха картина от камерите на членовете на екипа. Чрез тях той наблюдаваше унищожения район, докато колата приближаваше оградата около бившата база.
— Не приближавайте до самата станция — предупреди той екипа. — По-голямата част от базата е под земята. Не знаем как се е отразил взривът на структурната ѝ цялост. Тежестта на колата или дори на телата ви може да предизвиква срутване. Не искаме всички да пропаднете в отровна яма.
— И ние не искаме, сър — отвърна Дрейк.
Полковник Бозман се наведе над рамото на Пейнтър и заговори в микрофона:
— Слушай директора, Дрейк. И без коментари. Това е заповед.
— Слушам, сър.
Полковникът се изправи и Пейнтър продължи:
— Според плана на базата трябва да спрете поне на двеста метра от центъра. Приближите ли се, ще се окажете върху самата станция.