— Не мисля, че това ще е проблем — отвърна Дрейк.
На екрана хъмърът мина през отворения портал, продължи малко по пътя и спря.
— Виждате ли това? — попита Дрейк.
Пейнтър чукна единия от прозорците на екрана и го увеличи, за да получи по-добра картина. Сигналът идваше от камерата в костюма на Лиза. Тя стоеше отзад и мястото ѝ осигуряваше добър изглед към пътя.
На петдесет метра от тях в склона на хълма зееше кратер. Над него се стелеше дим. Размерите на пораженията бяха много по-големи, отколкото бяха очаквали. Явно доктор Хес бе предпочел да играе на сигурно, когато беше проектирал предпазната мярка.
— Мисля, че се е срутила не само базата — каза Джена.
Нико се размърда в краката на Пейнтър, надигна се и ушите му щръкнаха, когато чу гласа ѝ.
— Какво искаш да кажеш? — попита Пейнтър.
— Според слуховете военните построили станцията във вече съществуваща мина от времето на златната треска. При взрива, изглежда, са се срутили и някои от страничните тунели.
„Това изобщо не е добре“.
Пейнтър се обърна към Бозман.
— Имаме ли някаква карта или план на старата мина?
— Ще ида да проверя. — Полковникът се втурна навън, като крещеше команди на подчинените си.
Пейнтър пое дълбоко дъх и заговори отново:
— Докато не разберем докъде стигат тунелите, по-добре се дръпнете назад.
— А проучването на центъра? — попита Лиза.
— Както гледам, така и така няма да открием нищо, което да ни е от полза. По-добре да.
Картината се разтресе.
Разнесоха се викове.
Пейнтър гледаше как ръцете на Лиза хванаха пръчката зад кабината. Предницата на хъмъра се килна надолу, земята под нея пропадаше. От кратера плъзнаха пукнатини.
Дрейк заблъска покрива на кабината.
— Заден, дай заден, заден!
Двигателят изрева. Гумите захапаха чакъла.
Нико скочи и заръмжа досущ като напрягащия се двигател.
Хъмърът бавно се дръпна назад и предницата излезе от разширяващата се дупка. Шофьорът подкара на задна, като се движеше на зигзаг, за да намери сцепление на несигурната земя. След няколко спиращи дъха секунди минаха през портала и се озоваха на пътя отвън.
Земята отпред продължаваше да пропада в изоставената мина, но дупката вече не се разширяваше.
— Предлагам да послушаме директора и да си разкараме задниците оттук — каза Дрейк.
Никой не възрази.
Пейнтър потупа Нико по гърба.
— Добре са.
Мъчеше се да успокои колкото кучето, толкова и собственото си разтуптяло се сърце. Превключи на друга камера — тази на Джош. Докато младият мъж помагаше на сестра си да седне на пейката, Пейнтър наблюдаваше лицето ѝ, доколкото го виждаше под маската. По потните й бузи бяха полепнали кичури коса, но иначе изглеждаше спокойна и по-важното.
„В безопасност е“.
Това за него беше достатъчна победа.
Експедицията може и да не беше научила нищо съществено за базата, но поне беше събрала проби, които можеха да ги поведат в правилната посока.
Когато хъмърът започна да завива пред портала, Джена се обади отново:
— Чакайте!
Дрейк извика на шофьора да спре.
Пейнтър се надигна в стола си.
— Сетих се нещо. Не знам дали е важно, но забравих да го спомена. — Тя посочи портала.
— Когато пристигнах снощи, порталът беше отворен. Също като сега. Тогава не се замислих особено, но сега започвам да се чудя.
Пейнтър проследи хода на мисълта ѝ. „Нападателите са си тръгнали с хеликоптер. По същия начин трябва и да са дошли“.
— Кой е оставил портала отворен? — добави Джена.
— Ами ако някой не е влизал в базата, а е бягал от нея?
Пейнтър се замисли за последователността на събитията.
— Когато е бил подаден сигнал за тревога, системният аналитик на базата спомена за изтичане, но не и за атака.
— Което означава, че някой — някой отвътре — вероятно е саботирал базата преди това и е задействал събитията. И тъй като е знаел какво ще последва, е избягал преди да настане истински ад.
Пейнтър прецени вероятността на този сценарий.
— Има логика. Последвалият хаос би помогнал да се прикрие пристигането на щурмовия екип и те са успели да кацнат и да отмъкнат Хес.
Джена посочи кратера.
— А при такива разрушения ще са необходими седмици, ако не и месеци за откриването и идентифицирането на всички тела. Много дълго никой не би разбрал, че Хес е бил отвлечен.
— Което обяснява защо нападателите са били така твърдо решени да премахнат теб. Не са знаели какво си видяла и не са можели да рискуват да се разбере за отвличането.