— Но се провалиха — добави Джена. — И сега знаем, че някой вероятно е избягал от това място. Единственият път от тези хълмове е или през Моно Сити, или през Лий Вининг. Двете градчета имат много камери за следене на трафика. Ако успеем да открием саботьора.
„Ще научим какво всъщност се е случило тук. И защо“.
Пейнтър вече беше получил пълен доклад за събитията във Вашингтон, описващ атаката срещу щабквартирата на АИОП и екзекуцията на доктор Лусиъс Рафи. Някой определено се опитваше да заличи всички връзки с тази база.
Но сега имаха известна надежда да го спипат.
Почеса Нико зад ухото и си помисли:
„Имаш много умна стопанка“.
Наведе се към микрофона.
— Добре, браво на всички ви. Прибирайте се.
06:55
Докато се спускаха от хълмовете, Лиза седеше умълчана и си припомняше протоколите около връщането им.
На границата група морски пехотинци и екип от Службата за контрол на болестите вече бяха построили импровизиран гараж за колата. След като слезеха там, тя и останалите щяха да се съблекат и да минат през множеството етапи на обеззаразяване. Освен това щяха да останат изолирани дванайсет часа, за да ги наблюдават за признаци на заразяване или замърсяване.
Загледа се към черните хълмове. Разбираше много добре сериозността на заплахата. Според преценката ѝ мъртвата зона заемаше площ от най-малко осемдесет квадратни километра.
Но какво означаваше това? Дали експлозията не бе разпръснала надлъж и нашир онова, което са отглеждали в лабораторията? И дали токсичните контрамерки на доктор Хес бяха успели да го неутрализират?
Единствените отговори се намираха в базата на морските пехотинци, където в един хангар подготвяха биологична лаборатория от Ниво 4. Лиза изгаряше от нетърпение да иде там и да започне изследването на пробите.
Накрая пред тях се появиха зелени хълмове, осветени от изгряващото слънце. Сякаш пътуваха от черно-бял филм към цветен. Лиза почерпи надежда от тази красота, от жилавостта на природата.
А по сле погледна към труповете по склоновете — птици, елени, дори гущери и змии — и я налегна тежко отчаяние. Или може би причината беше в проклетите кислородни бутилки? Намести ремъците, за да се настани по-удобно.
— Виж там. — Джена посочи края на почернялата зона.
Лиза го видя и нареди на Дрейк:
— Спри.
Дрейк предаде заповедта на шофьора и той наби спирачки.
Дървените колчета, които маркираха границата на мъртвата зона, си бяха там, където ги бяха забили морските пехотинци. Само че тъмната сянка беше изпълзяла отвъд тази граница надолу по зеления склон.
— Още се разширява! — с приглушен глас каза Джена.
Дрейк изруга.
Лиза преглътна сухо, мъчеше се да пропъди надигащия се страх.
— Трябва да измерим колко се е разширила. — Надникна в кабината, за да погледне часовника на таблото. — Можем да изчислим приблизително скоростта на движението.
— Веднага — каза Дрейк, взе рулетка от сандъка с инструменти и скочи на пътя.
Джош го последва.
— Ще ти помогна.
Лиза също понечи да слезе, но Пейнтър я спря:
— Лиза, говоря с теб по личен канал.
— Какво има?
— Ако онзи организъм е още жив, ако не е бил убит от токсините в газа, може да се наложи да изпепелим района.
— Но дали огънят ще го убие?
— Мисля, че би могъл.
— Защо?
— Щурмовият отряд е пристигнал с огнепръскачка. Доста необичаен избор.
Лиза го разбра.
— Тоест са знаели, че ще им потрябва.
— Именно. Екипът е бил изпратен да атакува лаборатория, за която се знае, че е имало изтичане. Някой може да ги е изпратил със средства да си пробият път до Хес.
— Дано да си прав. — Тя погледна пръснатите навсякъде трупове. — Може би вторичното предназначение на газа е било да убие всичко, което се движи и би могло да разпространи микроорганизма.
— Да ограничи замърсяването.
Лиза кимна. Разговорът я изпълни с още по-голямо нетърпение да стигне до лабораторията и да провери тези теории.
Рязък вик привлече вниманието ѝ. Джош беше паднал. Дрейк му помогна да стане.
— Оглеждай се за камънаци — каза сержантът.
Джош се освободи от ръцете му и направи крачка назад. Гледаше левия си крак.
— Убодох се на нещо. Мисля, че е трън.
— Дай да видя.
Дрейк се наведе, но Лиза му извика:
— Дръпни се! — Скочи на земята и забърза към тях. — Джош, не мърдай.
Стигна до двамата и видя, че лицето на брат ѝ е пребледняло.