— Май ще отскоча до фитнеса — каза той. Искаше да си прочисти главата. — Ще изпусна малко пара.
Кат го изгледа, после бавно кимна.
— Мисля, че и Монк е там.
На стъклото зад тях се почука и двамата се обърнаха. Джейсън махаше на Кат да отиде при него. Обхванат от любопитство, Грей я последва.
Кат заобиколи бюрото и застана до Джейсън.
— Имаш ли напредък с файловете?
— Малък. Иска ми се да можех да възстановя нещо повече от тази папка за базата. Все едно да се опитваш да видиш цялата стая, като надничаш през ключалката. Само да имах повече време да запиша другите файлове.
Кат сложи ръка на рамото му.
— На първо място трябва да осъзнаеш, че в нашата работа никога не получаваш пълната картина. Учиш се да работиш с наличните факти и да правиш заключенията си по тях.
Джейсън се намръщи. Идеята явно не го устройваше. Ако се съдеше по торбичките под очите му и кутията енергийна напитка на бюрото, младежът изобщо не бе мигвал.
— Обадих се в Британския антарктически институт и се опитах да се свържа с палеобиолога професор Харингтън, който е поддържал редовен контакт с доктор Хес — каза той. — Може пък да попълни някои бели петна в разследването.
— Да се надяваме — каза Кат. — Но защо ни извика? Намери ли нещо?
— Може би, но искам да го видиш и ти. След толкова часове ровене във файловете съм на път да блокирам. Трябва ми свеж поглед.
— Не се безпокой. И аз съм била неведнъж на твоето място. Давай, слушаме те.
Грей беше поразен от отношението на Кат към младежа. Нямаше нищо общо с обичайното ѝ строго държане и непреклонност. Когато за първи път я бе срещнал, имаше чувството, че винаги трябва да застава малко по-изпънат, с по-изправен гръб. Тя просто действаше така на хората. Може би причината беше в отглеждането на двете момичета. Но в нея имаше и различна страна. Макар че изобщо не можеше да мине за мила и състрадателна, тя определено беше добър човек и учител.
Джейсън се поизправи в стола и заговори по-уверено:
— Добре, но ще трябва да ме изтърпите, защото съм затънал до гуша в онова, което вършат различни британски военни и научни екипи в Антарктида.
Кат погледна многозначително Грей. Пак британски военни. Същите като онези, които бяха нападнали АИОП. Възможно ли бе да има връзка?
— Слушаме те — подканващо каза Кат.
— Преди да стигна до историята, нека започнем с по-скорошни събития. През 1961 година влиза в сила международният Атлантически договор, който в общи линии забранява всякакви териториални претенции към континента и според който той ще се използва единствено за мирни цели. Оттогава в Антарктида са установени множество бази. Някои са чисто научни постове, но повечето — въпреки договора — са и военно-изследователски.
„Като онази в Калифорния“ — помисли Грей.
— Но преди договора е имало съперничество между отделните страни за континента. Всеки е искал парче от ледената торта. По време на Втората световна война се стигнало до сблъсъци, тъй като нацистите използвали Южния Ледовит океан като убежище за подводниците си. Но още преди войната Германия била много агресивна в претенциите си. През 1938 година била организирана Германската антарктическа експедиция, която трябвало да проучи континента и да основе база.
Джейсън чукна един клавиш и на екрана се появи емблемата на германския екип.
— Официално целта на експедицията била да намери подходящо място за китоловна база, но повечето смятали, че всъщност става дума за военноморска база. Странното е, че дори наели прочутия американски полярен изследовател Ричард Бърд да чете лекции на групата преди заминаването им от Хамбург. А това е важно.
— Защо? — попита Грей.
— Защото в крайна сметка нацистите обявили за своя частта от Антарктида, известна като Земя Кралица Мод, която по онова време се смятала за норвежка територия. Германците я нарекли Нойшвабенланд. Това подбудило американците да пратят своя експедиция, водена от същия Ричард Бърд. Около американската експедиция има много загадки. Бърд поръчал създаването на голям снегомобил, шестнайсетметрово чудовище, способно да изкачва полярните планини и да преодолява дълбоки пукнатини. Горната палуба дори можела да побере малък разузнавателен самолет. Ето снимка от доставянето му в Антарктида.
Джейсън щракна една икона и на екрана се появи снимка на превозното средство.
— Внушителен звяр — призна Грей.
— Бил построен да побира достатъчно оборудване и продоволствия, за да може експедицията да работи напълно независимо цяла година, което на практика го прави мобилна база.