— С каква цел?
— А, точно тук нещата стават интересни. Макар че около построяването и транспортирането на този звяр, както го нарече, имало много шум, след като снегомобилът пристигнал в Антарктида, всичко затихнало. Не само заповедите на Бърд за експедицията, но и самото съществуване на такива заповеди били секретни. Едва години по-късно Бърд признал, че машината изследвала хиляда четиристотин и петдесет километра неизвестна брегова линия, известна като Фантомния бряг. И че там били оставени петдесет и един души, които да продължат изследването.
— Какво са търсели? — попита Кат.
Джейсън сви рамене.
— Има много теории, някои съвсем прозаични, други доста смахнати. Но професор Харингтън има множество бележки и исторически документи от онова време. Той смята, че германците са открили нещо невероятно, което било погребано под леда.
— Какво? — попита Грей. — Нещо като НЛО ли?
— Не, но не си много далеч от истината. Някои стари сведения поддържат мнението, че германците са открили гигантска пещерна система с топли езера, огромни пукнатини и тунели.
Скептицизмът на Грей явно пролича на лицето му и Джейсън погледна Кат, която кимна, сякаш му позволяваше да говори свободно.
— Това има... прецедент — каза младежът с леко колебание, сякаш имаше лично мнение по тези въпроси.
Кат пак му кимна да продължи.
— Неотдавнашните геоложки проучвания всъщност показват, че твърденията на германците не са били толкова смахнати. Проучванията през последните няколко години разкриват изненадващи аномалии дълбоко под леда. От древни езера и реки, които биха могли да са пълни с живот, до проломи, пред които Гранд каньон изглежда като джудже. Открити са дори вулкани, при някои от които лавата е стопила под леда пътища, дълги цели километри.
Грей се опита да си представи подобен странен пейзаж.
— Както и да е — продължи Джейсън, — подозренията за съществуването на нацистка база привлекли общественото внимание. Това тук например е статия от „Ню Йорк Таймс“ от 1945 година.
Грей се наведе над рамото му и прочете заглавието: „Съобщения за пристанище в Антарктида“.
Кат започваше да губи търпение.
— Добре, но какво общо има това с доктор Хес или с Британския антарктически институт?
— Всичко. Професор Харингтън проявява голям интерес към тези експедиции. Британците всъщност са сред най-активните изследователи на Антарктида. Те първи основават база там, дават имена на повечето райони и географски особености, а десет години след войната пращат над десет експедиции, повечето организирани от така наречения Колониален институт на Фолкландските острови. — Джейсън ги погледна. — През 1962 година организацията сменя името си на Британски антарктически институт.
— Значи една и съща група е действала там в продължение на десетилетия — замислено каза Кат. — Но защо са провели толкова много експедиции, особено след Втората световна война?
— Предполагам защото в края на войната повечето основни играчи в нацистка Германия попадат в британски ръце. Рудолф Хес, Хайнрих Химлер и най-вече командващият германския флот гросадмирал Карл Дьониц. И британците имат неограничени възможности да разпитват тези лидери и приближените им много преди нас или руснаците.
Грей веднага разбра важността на това и се намеси:
— А като командващ флота Дьониц със сигурност е разполагал с информация за дейността на подводниците в Антарктика.
— Да, разполагал е, и освен това е знаел къде се намирала базата Нойшвабенланд и какво са открили германците там. Оказва се, че било нещо невероятно. Ето цитат от адмирал Дьониц по време на Нюрнбергския процес, когато се хвалел с откритията на нацистите в Антарктида. Той казва, че попаднали на „неуязвима крепост, истински райски оазис насред вечния лед“.
Джейсън замълча многозначително, след което продължи:
— И още по-необичайното е, че адмиралът, който е бил толкова високо в нацисткото командване, бил осъден да лежи само десет години в затвора Шпандау в Берлин. Докато останалите били пратени на смърт, командващият нацисткия флот бил наказан просто с шляпване по ръката. Как мислите, защо?
— Нека позная — каза Грей. — Сключил е някаква сделка. По-лека присъда в замяна на информация.
Джейсън кимна.
— Точно това твърди и професор Харингтън в кореспонденцията си с доктор Хес.
— И онази британска организация издирва пещерната система десетилетия наред, така ли? — попита Кат. — Защо тя е толкова важна?