Джейсън рязко си пое дъх.
— Всичко това е в историческите файлове, но в личните си бележки професор Харингтън намеква за някакви секретни документи, може би карта, която навремето е принадлежала на Дарвин.
Грей не успя да скрие изумлението си.
— Имаш предвид Чарлз Дарвин.
— Точно така.
Грей посочи името на папката на екрана.
D.A.R.W.I.N.
— Затова ли папката, която копирахме от сървърите на АИОП, е озаглавена така?
— Може би, но това, изглежда, е съкращение на основната философия, споделяна от Харингтън и Хес. Обсъждат я в няколко имейла. Съкращението е от Develop and Revolutionize Without Injuring Nature, тоест „развивай и революционизирай, без да нараняваш природата“. Двамата изследователи обединили усилията си да намерят начин да сложат край на сегашното голямо измиране, помитащо планетата.
„Шестото измиране“.
Грей си спомни как доктор Рафи бе описал мисията на Хес — да се опита да открие начин за прекратяването на масовото измиране.
— Но какво общо има цялата тази история с проекта на Хес и синтетичната биология? — попита Кат.
— Не знам, но мисля, че всичко е започнало през 1999 година.
— Защо точно тогава?
— Двамата учени неведнъж споменават откритие, направено през октомври същата година, и го описват като пробив в работата и на двамата. Харингтън го описва по-гръмко като „ключ към портата на Ада“.
Това определение изобщо не се хареса на Грей.
— И двамата са много предпазливи, когато пишат за него, но разкриват какво представлява въпросният „ключ“. — Джейсън ги погледна. — Именно затова ви повиках. Реших, че може да е важно във връзка със случващото се в Калифорния.
— За какво става въпрос? — попита Грей.
— Потвърдих го от независими източници. Точно този детайл е определено верен. През 1999 година група изследователи откриват в Антарктида вирус, срещу който нямат имунитет нито животни, нито хора. Още по-странното е, че е открит много навътре в ледените полета, където не живее нищо друго. Някои учени тогава изказват предположението, че вирусът може да е някаква праисторическа форма на живот, запазена в леда. или може би част от старо биологично оръжие. Така или иначе, откритието развълнувало Харингтън и Хес.
Грей разбра защо тази подробност е провокирала Джейсън. Като се имаше предвид ставащото в Калифорния, можеше да е наистина важно.
Телефонът на бюрото на Кат иззвъня и тя вдигна. Грей се надяваше, че са новини от Калифорния. Погледна си часовника — екипът би трябвало да се връща от горещата зона, може би с някакви отговори.
Кат го погледна и каза:
— Свързват ме с професор Харингтън.
Той се изправи. „А може и да е нещо още по-добро“.
Кат включи спикърфона.
— Ало?! Ало. — Връзката бе слаба и прекъсваше. — Обажда се Алекс Харингтън, чувате ли ме?
— Чуваме ви, професоре. Разговаряте с...
— Знам — прекъсна я той. — Вие сте от Сигма.
Кат изгледа Джейсън кръвнишки.
„Не съм казал нито дума“ — беззвучно се оправда той.
— Бях добър приятел с Шон Макнайт — обясни Харингтън.
Грей и Кат се спогледаха изненадано. Шон Макнайт беше основал Сигма. Всъщност тъкмо той бе привлякъл Пейнтър в организацията преди повече от десетилетие и накрая жертва живота си, изпълнявайки дълга си. Бе умрял тук, между тези стени.
— Опитвахме се да се свържем с вас, сър — каза Кат. — Не зная дали сте чули за инцидента в лабораторията на доктор Хес в Калифорния.
Последва дълга пауза — толкова дълга, че Грей започна да се тревожи, че връзката е прекъснала.
Накрая Харингтън заговори отново. Гласът му звучеше уплашено и ядосано.
— Ама че глупак! Предупредих го!
— Нуждаем се от помощта ви — продължи Кат. — Искаме да разберем с какви точно проучвания се е занимавал доктор Хес.
— Не по телефона. Ако искате отговори, ще трябва да дойдете при мен.
— Къде се намирате?
— В Антарктида. В Земя Кралица Мод.
— Можете ли да бъдете по-конкретен?
— Не. Елате в изследователска станция Халей на леден шелф Брънт. Ще пратя хора — доверени хора — да ви доведат при мен.
— Професоре, въпросът с времето е критичен — продължи да натиска Кат.
— В такъв случай побързайте. Но първо ми кажете, доктор Хес жив ли е, или е изчезнал? Кат сви устни — очевидно преценяваше колко да каже. Накрая избра истината.
— Смятаме, че може да е бил отвлечен.
Отново последва дълга пауза. Гневът в гласа на професора се смени със страх.
— В такъв случай по-добре да дойдете веднага.