На екрана се виждаше кадър с бяла „Тойота Камри“. Записът бе от метеорологична камера по шосе 395, южно от града. За съжаление разделителната способност бе ниска.
Тя посочи бялата дъска на стената. Списъкът на заподозрените коли включваше бяла „Камри“.
— Не мога да различа номера, но шофьорът кара бързо.
Тя пусна записа и колата се понесе устремно по шосето.
— Сто и десет — сто и трийсет в час — каза Бил.
— Моделът е много разпространен — скептично отбеляза Дрейк. — Може да е просто някой, който бърза да се прибере вкъщи.
— Да, но гледай как се разминава с колата в отсрещното платно.
Тя върна записа и го пусна на забавен кадър. Появи се миниван, пътуващ в обратната посока. Фаровете му осветиха за момент предното стъкло и шофьора. И тук разделителната способност не позволяваше да разгледат ясно водача.
Дрейк присви очи.
— Може би тъмноруса коса, средна до дълга. Образът е размазан.
— Жена е. И виж как е облечена.
Бил подсвирна.
— Или си пада по бели костюми, или това е лабораторна престилка.
Джена се обърна към бялата дъска.
— Кой е записан като водач на бяло „Камри“?
Дрейк плъзна стола си и взе таблета от бюрото си.
Превъртя списъка и намери съответния файл.
— Тук пише Ейми Серпри, биоложка от Бостън. Наета отскоро, преди пет месеца.
— Има ли снимка?
Дрейк чукна екрана, загледа го, после обърна таблета към тях.
— Руса, с вързана на опашка коса. Все пак ми се струва твърде дълга. — Морският пехотинец ѝ отправи усмивка, от която ѝ стана малко горещо. — Мисля, че в подобни моменти се казва „бинго“.
Джена се нуждаеше от повече уверения.
— Какво знаем за нея?
Пейнтър им бе дал всичко, което беше събрал за всички учени — досие, оценки, резултати от проверки, публикациите им.
Дрейк прегледа основните моменти от биографията на Серпри.
— Французойка, американска гражданка отпреди седем години, с постдокторски програми в Оксфорд и Северозападния университет.
Нищо чудно, че доктор Хес я бе наел. А ако се съдеше по снимката, беше доста красива — качество, което може да е само от полза, когато влизаш в момчешки клуб, какъвто е светът на науката.
Дрейк продължи да чете за нещо по-интересно.
— Чуйте — каза след малко. — Била е от главните фигури в движение за открит достъп до научна информация. Защитавали идеята за по-голяма прозрачност. Дори написала статия в подкрепа на холандски вирусолог, който пуснал онлайн генетични трикове как да направиш вируса H5N1, вируса на птичия грип, по-заразен и смъртоносен.
— Значи е приемала публикуването на подобна информация? — попита Бил.
— Определено не е била против.
Джена пое дълбоко дъх.
— Трябва да съобщим на шерифския участък и на директор Кроу. Колата е модел 2009-а. Най-вероятно има джипиес.
— И по серийния му номер можем да открием местоположението ѝ — каза Бил.
— Заслужава си да се провери — съгласи се Джена.
Дрейк стана, махна ѝ да го последва и каза:
— Трябва да се върнем при хеликоптера и да сме готови за тръгване, след като научим местоположението.
Джена изпита известна гордост, че я включват в екипа — не че би допуснала нещо друго.
— Върви. — Бил бръкна за телефона си. — Ще задействам всичко и ще ви се обадя веднага щом науча нещо.
Следвани от Нико, Джена и Дрейк забързаха през центъра за посетители към изхода.
Навън пръскаше. Джена погледна небето и онова, което видя, изобщо не ѝ хареса.
Ярка светкавица освети черните облаци.
Дрейк също се намръщи.
— Времето се скапва.
Прав беше.
Джена се втурна към чакащата кола.
„Някой трябва да намери отговори — и колкото по-бързо, толкова по-добре“.
08:04
Лиза гледаше как плъхът в клетката заравя розовата си муцунка в стърготините. Съчувстваше му. Чувстваше се хваната в капан и заплашена като него.
Опитният образец беше в клетка, разделена на две от гъст НЕРА филтър. От другата страна имаше купчинка черна прах — останки от мъртво растение.
Тя записа бележка в компютъра — доста трудна задача с дебелите ръкавици на предпазния костюм.
Пети час, без признаци на предаване.
Бяха направили серия опити с различни размери на порите и дебелина на филтрите, за да определят размера на инфекциозния агент. Засега това бе единственият плъх, който още не показваше признаци на заразяване. Всички други бяха болни или умираха от полиорганна недостатъчност.