От краищата им изригна огън, оставящ димна следа.
Реактивни снаряди.
Първите два унищожиха „Туин Отер“-а на леда. След това самолетът се понесе към станцията.
Някой сграбчи Джейсън за ръката. Ковалски. Рязко го дръпна от стола.
— Време е да се махаме, хлапе.
15:49
Грей тичаше приведен по моста между командния модул и зоната за почивка. Взривовете още отекваха в главата му. Тъкмо бе излязъл от стаята след разговора с Кат, когато първите ракети експлодираха. През прозорците на моста видя горящите останки на самолета им.
Отпред друга фигура се изправи в коридора.
Грей изтича при нея.
— Карен, добре ли си?
В първия момент изглеждаше замаяна и зашеметена. После сините ѝ очи се фокусираха и вместо страх в тях блесна гняв и тя викна:
— Какво става, по дяволите?
— Атакуват ни.
Тя се опита да мине покрай него.
— Трябва да повикаме помощ.
Грей я хвана през кръста и я спря. Бръмченето на самолетните двигатели се засилваше. Помъкна я към модула за почивка.
— Няма време.
— Но...
— Повярвай ми.
Нямаше време да ѝ обяснява, така че я помъкна бързо към края на моста. Когато стигнаха вратата, тя се отвори. Ковалски се появи на прага и запречи входа. Той май също мъкнеше Джейсън.
— Назад! — извика Грей.
Ковалски се дръпна. Грей се втурна през прага и бутна Карен към партньорите си. Затръшна вратата в мига, когато нови две експлозии разтърсиха целия модул. От рафтовете в трапезарията се посипаха чаши и бутилки, а няколко от триъгълните панели на прозорците се напукаха.
Грей погледна през прозорчето на вратата. Другият край на свързващият мост беше унищожен. В стената на командния модул димеше кратер.
„Точно там, където се намираше свързочната стая“.
Зад него Карен надничаше над рамото му.
— Изолират ни — обясни Грей. — Първо унищожиха самолета, за да елиминират единствения начин за измъкване. А когато чух, че се насочват насам, разбрах, че следващата им цел са комуникациите, за да ни откъснат напълно от външния свят.
— Кои са те?
Грей си представи отряда, атакувал щабквартирата на АИОП. Самолетът в небето беше бял, характерен цвят за операции в полярни условия. Вероятно предстоеше атака и по земята.
— Имате ли оръжия? — попита Грей.
Карен се обърна.
— В склада. Последният модул на станцията. Но не са много.
Грей предпочиташе малко пред никакви.
Междувременно около тях се бяха насъбрали и другите, сред които Барстоу и неколцина уплашени изследователи.
— Колко са хората вътре в станцията? — попита Грей, докато ги водеше през трапезарията.
Карен погледна присъстващите.
— По това време на годината са не повече от петима или шестима, без да броим работните екипи, които вече са отвън.
Грей стигна до другия край на модула и отвори вратата на следващия мост.
— Движение! Модул по модул! До последния! — Махна им да тръгват и се затича до Карен. — Станцията има ли интерком или друг начин да се обяви обща тревога?
Тя кимна.
— Разбира се. Сигналът ще се предаде по радиостанцията и на всички навън.
— Добре. Щом стигнем последния модул, заповядай евакуация.
Тя го погледна разтревожено.
— След залез-слънце температурите навън падат драстично.
— Нямаме друг избор.
Отвън беше притихнало. Нямаше нови взривове. Вероятно самолетът се готвеше да кацне. Несъмнено скоро щеше да последва наземна атака. Лишени от средства за връзка, не можеха да поискат помощ, докато нападателите разполагаха с цялата нощ да претърсят станцията или просто да поставят експлозиви и да пратят по дяволите всички модули.
Докато Грей съставяше план, групата нахълта в следващия модул. Тук беше жилищната част на станцията, представляваща серия малки спални, боядисани в ярки цветове. Подбраха още един член на екипа — дребен уплашен младеж с очила. Продължиха напред, като минаха през още два изследователски модула, които вече бяха опразнени и затворени за зимата.
Накрая стигнаха последния вагон на ледения влак, който определено се използваше за склад.
— Къде са оръжията? — попита Грей.
— При задната врата — каза Карен и хвърли връзка ключове на Барстоу. — Покажи им.
Докато той изпълняваше нареждането, Карен отиде при интеркома на стената и бързо въведе код. Грей последва пилота, докато Карен обявяваше обща тревога и предупреждаваше всички да напуснат станцията. Онези отвън получиха инструкции да стоят колкото се може по-далеч.
Барстоу ги поведе към шкаф на задната стена и отключи двойната врата. Грей погледна наредените пистолети и пушки, като се мъчеше да не показва разочарованието си от оскъдното им количество — но пък срещу какви заплахи им бе нужно то? Тук нямаше сухоземни хищници, само пингвини и малко тюлени. Пушките и пистолетите вероятно бяха предназначени за справяне с буйни гости на станцията, а не за отбрана срещу щурмови отряд.