Отговорът дойде секунда по-късно.
Огромна експлозия, сто пъти по-силна от предишните, разтърси света. В другия край на станцията високо в нощта изригна гейзер от лед и огън. Последва втора детонация, този път много по-близо, а след нея и трета.
Грей и останалите рухнаха на колене. Грей си представи реда експлозиви, погребани дълбоко в леда. Сигурно са били поставени преди много време.
Взривовете продължиха от другата страна на станцията, като вървяха от единия й край към другия.
Грей се намираше зад тази линия, от страната на покрития с мъгла бряг.
„Поне другите се махнаха навреме.“
Пред очите му по леда плъзнаха пукнатини, които свързаха новите кратери и продължиха да се разширяват. Ледът със сигурност се цепеше и надолу, дълбоко в плаващия шелф.
Внезапно Грей разбра плана на врага.
Стомахът му се сви на студена топка.
В потвърждение на най-лошите му страхове се разнесе последен оглушителен трясък, сякаш земната кора под тях се разцепваше.
Ледът под коленете му бавно се раздвижи и се килна от новата пукнатина към тъмното море. Заровените взривове бяха откъснали парче от ледения шелф Брънт, създавайки нов айсберг — с Халей VI върху него.
Цялата станция се разтресе и започна бавно да се плъзга по наклонения лед върху гигантските си ски.
Грей зяпна, изгубил дар слово от изумление. Ковалски също зяпна.
— Май няма да мога да оправя нещата с бившата.
13.
29 април, 08:45
Долината Йосемити, Калифорния
— Ако искаш да се скриеш, това място е подходящо — каза Дрейк.
— Да се надяваме, че е още тук. — Джена излезе от джипа на лекия утринен дъжд, вдигна качулката на якето си и се загледа във великолепието на прочутия хотел „Ауони“, перлата на Национален парк Йосемити.
Отворен през 1927 г., планинският хотел представляваше майсторска комбинация между индианския и модерния за епохата стил и беше прочут с огромните си каменни камини, изсечени на ръка дървени греди и ажурни прозорци. Макар че нощувката бе прекалено скъпа, за да може да си я позволи, Джена понякога сядаше на късна закуска във великолепната трапезария — извисяващо се на три етажа пространство, поддържано от масивни греди от захарен бор.
Но тази сутрин целта им не беше основната сграда.
Четиричленният екип морски пехотинци беше паркирал необозначената кола на един паркинг отзад. Дрейк ги поведе към гората до хотела, следван от Джена и Нико. Бяха облечени в цивилни дрехи върху обемистите бронежилетки и държаха оръжията си скрити.
Компактният „Смит & Уесън“ 40-и калибър беше затъкнат в колана на Джена под якето ѝ. На другото ѝ бедро имаше белезници.
Десет минути по-рано екипът излетя с хеликоптер над планините Сиера Невада, мина през район с лошо време и стигна до долината Йосемити. Обширната поляна до „Ауони“ често се използваше от спасителните хеликоптери в парка, но Дрейк се страхуваше да не подплашат жертвата си и затова избра да кацнат по-далеч, на съседната Стоунмен Мийдоу.
— Колата — каза ефрейтор Шмит и посочи бяла „Тойота Камри“ с масачузетска регистрация. Номерът съвпадаше. Колата беше на Ейми Серпри.
Преди час Пейнтър бе предприел джипиес издирване на кола по серийния номер. Откриха я тук, в долината Йосемити, недалеч от евакуирания и поставен под карантина планински район.
Отначало всички си помислиха, че жената е зарязала колата и вероятно се е качила на друга. Справка в хотела показа, че няма регистрация на името на Ейми Серпри. Пратиха нейна снимка на рецепцията и се оказа, че жена с подобно описание е наела стая под друго име, с фалшиви документи и кредитни карти.
„Неоспорим знак за вина“.
Но защо заподозряната бе отседнала тук, така близо до границата на карантинната зона? Дали не беше останала в района, за да наблюдава последиците от постъпката си?
Гневът пламна в Джена, когато си представи пустошта и всички мъртви животни. Пропъди спомена за спускащата се брадва. Беше държала Джош за раменете, докато Дрейк правеше онова, което трябваше да се направи. След това сержантът мълча по целия път назад, зареял поглед към хълмовете.
— Трябва още да е тук — каза Шмит, докато минаваха покрай автомобила ѝ. — Освен ако не е продължила с друга кола.
„Да се надяваме, че не е. Трябват ни отговори“.
Дрейк крачеше начело с решителна и твърда физиономия. Явно искаше нещо повече от отговори — искаше възмездие.
Тойотата беше паркирана до пътека, водеща към група борове пондероза. Хотелът поддържаше и двайсет и четири бунгала, скрити в гората. Ейми сигурно беше наела някое от тях, за да не се набива на очи.