Линдал не обърна внимание на намека му.
— А през 2005-а в друга лаборатория беше синтезиран по-голям грипен вирус. През 2006-а същото бе постигнато с вируса на Епщайн-Бар, който има същия брой основни двойки като вируса на едрата шарка. Днес можем да произвеждаме сто пъти по-големи организми с много по-ниски разходи. — Той изсумтя презрително. — Можете дори да си купите ДНК синтезатор в Ибей.
— И какво по-точно е сложил доктор Хес вътре? — попита Лиза.
Преди някой да изкаже предположение, радиото ѝ избръмча. Ако се съдеше по реакцията на двамата мъже, те също го бяха чули.
Беше Пейнтър. Напрежението в гласа му накара сърцето ѝ да се разтупти.
— Току-що получихме новини от Йосемити — каза той. — Заподозряната саботьорка е мъртва.
„Мъртва.“
Лиза затвори очи и си помисли за Джош. Ейми Серпри беше единствената им следа, единственият начин да научат повече за работата на доктор Хес.
— Според първоначалния доклад — продължи Пейнтър — вероятно е умряла от същата болест, с която се борим тук. Националната гвардия и екип за спешна реакция при епидемии е на път да отцепи района около „Ауони“. Вероятно имаме и нови жертви на заразата. Рейнджър Бек и сержант Дрейк. Както и кучето на рейнджъра.
„О, не.“
Пейнтър продължи с допълнителни инструкции и предпазни мерки. СКБ подготвяше в хангара нова карантинна зона, която да приеме идващите жертви.
След като приключи, Лиза премина на личния канал.
— Колко са били изложени? — попита тя.
— Джена и Дрейк изобщо не са влизали в бунгалото, а според Дрейк е валяло и вятърът е духал в гърба им, така че може и да са добре.
— А кучето?
— Влязло е вътре и хванало мишка, която вероятно е била болна.
Вирионът най-вероятно беше влязъл в контакт със слюнката на хъскито.
Лиза погледна отново чудовището на екрана. „Горкото куче“.
14.
29 април, 16:04
Леден шелф Брънт, Антарктида
Ледът стенеше и се пукаше под Грей, който гледаше с увиснало чене как масивното туловище на станция Халей минава над него. Гигантските ѝ ски стържеха надолу по наклонената повърхност към ръба и ледените води на Море Уедъл.
От другия край на станцията от линията на пукнатината все още се издигаше пушек и пара от закопаните в леда заряди. Парчето лед със станцията продължаваше да се накланя, откъсвайки се от шелфа Брънт.
Грей скочи на крака и дръпна британския пилот.
— Размърдайте се! И двамата!
Ковалски се изправи несигурно и се огледа.
— Накъде?
— След мен!
Грей задрапа напред по ставащия все по-стръмен склон. Повърхността бе достатъчно неравна за добро сцепление, но на няколко пъти се подхлъзна и падна на коляно или ръка. Мъчеше се да се движи по-бързо, като използваше металния приклад на автомата си като патерица. Разполагаха само със секунди. Навлезе в мъглата от пара и пушек, издигаща се от мястото на взривовете. Видимостта падна на една ръка разстояние.
Молеше се чувството му за ориентация да не го е подвело.
След още няколко стъпки въздъхна с облекчение — но не за дълго.
Отпред се появиха очертанията на оставеното „Ски-Ду“. Ръмженето на двигателя му ставаше все по-силно, докато Грей залиташе към него.
Слава богу, Джейсън бе достатъчно предвидлив да го остави да загрява.
Грей стигна триместната машина и преметна крак върху седалката — но преди да успее да се настани, Барстоу му махна да освободи мястото.
— Кой е експертът тук? Аз ще карам. Ти и приятелчето ти ще се возите.
Грей не възрази — полярният пилот със сигурност имаше по-голям опит от него със снегомобилите. Докато Ковалски се настаняваше отзад, Грей посочи над носа на машината към разширяващата се пукнатина пред тях.
— Ще трябва да.
— Ясно — каза Барстоу и форсира двигателя.
Сняг и парченца лед се разхвърчаха от задните вериги и моторната шейна се понесе напред. Единствената им надежда бе да се опитат да прелетят над зейналата пропаст и да стигнат твърдия лед от другата страна. Шансовете бяха малки, особено с претоварена машина, но оставането тук означаваше сигурна смърт.
Грей се наведе напред.
Ковалски изруга.
В следващия миг Барстоу рязко зави, като едва не изхвърли Грей от седалката. Задницата на шейната поднесе, докато предницата се отклоняваше от пукнатината. Двигателят зарева по-силно и Барстоу насочи машината надолу по склона. Излязоха от мъглата. Сега изглеждаше сякаш гонят бавно плъзгащата се станция.