Изследователска станция Халей VI беше изчезнала.
Експлозиите още кънтяха в главата на Джейсън. Докато бягаше с едното „Ски-Ду“, той беше видял как брегът се отчупва сред огнени проблясъци и разтърсващи взривове. Ударната вълна от детонациите достигна чак до него, на километър от станцията. Трябваха им още няколко мъчителни минути да намерят достатъчно високо място, откъдето да видят последиците.
Вече знаеха какви са те.
„...всичко свърши“.
Карен пое дълбоко дъх, за да се отърси от първоначалния шок.
— Трябва да продължим — каза тя, поглеждайки гъстата полярна мъгла.
Температурата сякаш падаше с десетки градуси на минута.
„Или хипотермията вече си казва думата“ — помисли си Джейсън.
На трийсетина метра от тях единственият им „Сноу-Кат“ работеше на празни обороти сред ятото моторни шейни. Бяха спасили дузина души от персонала на станцията, но колко време можеха да издържат навън? Сварени неподготвени, повечето не бяха облечени подходящо за тези смразяващи температури, а машините нямаше да ги откарат далеч с останалото в резервоарите гориво. Дори отоплението на големия снегомобил не работеше. Именно затова го бяха оставили при станцията по време на атаката.
— Трябва да намерим убежище — каза Карен. — Но се намираме на стотици километри от най-близките бази. Най-добрият ни шанс е да останем тук с надеждата, че някой е чул експлозиите и ще дойде да провери какво става. Но това може да отнеме дни.
— Колко време можем да издържим сами?
Тя изсумтя.
— Ще сме късметлии, ако изкараме нощта. До изгрева има цели осемнайсет часа. А денят ще бъде дълъг само два.
Джейсън обмисли възможностите им.
— Ако някой все пак дойде да ни търси, няма да му е лесно да ни намери в тъмното.
— Може да измислим някакъв сигнал. Да излеем гориво от машините и да го запалим, ако чуем самолет.
Джейсън посочи един явен проблем в плана.
— Ами ако първите дошли не са спасители?
Карен обви ръце около тялото си.
— Прав си. Тогава какво да правим?
— Мисля, че знам къде можем да идем.
Карен повдигна вежди, но преди да успее да го попита, от якето ѝ се чу пращене. Неочакваният звук я стресна. Тя свали ципа на якето и извади една от радиостанциите, които бе раздала преди да напуснат станцията.
— ... вате ли ни? Някой приема ли?
— Това е Грей! — изумено възкликна Джейсън. Не можеше да повярва.
Карен му даде радиостанцията.
Той натисна бутона.
— Командир Пиърс?
— Джейсън, къде сте? В безопасност ли сте?
Джейсън направи всичко възможно да обясни положението им, а Грей от своя страна обясни накратко как са се спасили от отчупващия се айсберг. Но групата му си оставаше заседнала там и подобно на Джейсън, Грей се боеше, че врагът скоро може да се върне.
— Можем да вземем две „Ски-Ду“ и да идем да ги приберем — предложи Карен.
Джейсън кимна.
Тя се обърна към него и го погледна със съмнение.
— Наистина ли знаеш къде можем да намерим убежище, Джейсън?
„Надявам се“.
17:22
Грей потръпна в якето си и се наведе още повече над кормилото на моторната шейна. Беше покрил устата и носа си с дебел вълнен шал. Въпреки ръкавиците пръстите му бяха сковани от студа върху дръжките.
Присви очи срещу вятъра, без да откъсва поглед от светлината на фара, който едва пронизваше ледената мъгла. Следваше плътно машината пред него, карана от Карен фон дер Брюге. Тя бе пристигнала преди час, като теглеше второто празно „Ски-Ду“. Сега беше качила ранения Барстоу, а Ковалски се беше сгушил зад Грей.
Грей нямаше друг избор освен да се довери, че Карен знае накъде е тръгнала. Изглежда, караше по следите на групата, водена от Джейсън. Хлапето бе отвело останалите навътре в обвитата в мъгла шир на ледения шелф Брънт, отдалечавайки се от Море Уедъл — може би достатъчно далеч, за да не бъдат открити от врага.
„Ако изкараме късмет, сигурно са помислили, че всички сме избити“.
Моторната шейна пред тях внезапно намали. Унесен в мисли, Грей едва не я блъсна, но успя навреме да набие спирачки. След още десетина метра в сумрака се появи и причината за внезапното забавяне на скоростта.
Масивен смътен силует изпълваше света пред тях. Приличаше на планина с равен връх, издигаща се от ледената равнина. С приближаването той започна да различава детайли — извисяващи се ски, тялото на синия модул и самотния трактор „Джон Диър“.