Джейсън се скри зад една от ските, без да сваля радиостанцията.
— Кажи на Карл да изключи светлините!
След още две секунди островчето топло сияние изчезна. Сега единствената светлина идваше от онези два лъча, които бързо растяха и ставаха все по-ярки. Джейсън прецени, че нещото, което приближава, е с размерите на танк. Предположението му се стори по- достоверно, когато различи хрущенето на леда под вериги.
Джейсън чу как люкът горе се отваря и затваря. Грей и Ковалски се спуснаха тичешком по стълбите с пистолети в ръце. Едва сега Джейсън се сети да бръкне под якето и да извади собственото си оръжие.
— Насам! — извика им.
Двамата отидоха при него.
Грей посочи другите хидравлични колони.
— Разпръснете се. Не се показвайте. Нека да приближат. Дори да слязат. Ако се окаже, че са неприятели, ще ги изненадаме в тъмното. Барстоу е на покрива с Карен и с двата автомата. Ще ни прикриват отгоре.
Джейсън кимна в знак на съгласие и Грей се насочи към един стълб, а Ковалски към друг. Тичаха приведени.
Боботещият двигател смени тоналността и машината забави ход.
После спря на четирийсетина метра от модула.
Ветровете пръснаха мъглата и се разкри странна гледка. Полярната машина бе с размерите на тежък танк и приличаше на такъв. От двете ѝ страни имаше огромни вериги, по-високи от слон, между които имаше нещо като брониран автобус с въртящ се купол отгоре.
Светнаха светлини и вътре се задвижиха сенки.
Вратата на купола се отвори и някаква тъмна фигура излезе на откритата платформа около него. Сред воя на вятъра се чу вик. Не успяха да различат думите, но прозвуча като питане или предизвикателство.
Появи се друга фигура и даде нещо на първата.
Явно беше високоговорител, защото гласът внезапно зазвуча по-силно.
— ЗДРАВЕЙТЕ! ЗАСЯКОХМЕ РАДИОСЪОБЩЕНИЯТА ВИ! ЗНАЕМ, ЧЕ СТЕ В БЕДА!
Гласът беше несъмнено женски, с британски акцент. Жената явно беше подслушала обаждането на Грей до Карен.
— ПОСЛЕДВАХМЕ ДИРЯТА ВИ И ДОЙДОХМЕ ДА ПОМОГНЕМ!
— Кои сте вие? — извика Грей от прикритието си. Не се нуждаеше от високоговорител, за да го чуят.
— ХОРА НА ПРОФЕСОР АЛЕКС ХАРИНГТЪН. БЯХМЕ ТРЪГНАЛИ ДА ВЗЕМЕМ ГРУПА АМЕРИКАНЦИ, КОГАТО ЧУХМЕ ЗА АТАКАТА.
Джейсън сподави изумлението си и обмисли чутото. Пейнтър им беше казал, че хората на професора ще долетят до Халей. Но дали след като бяха научили за атаката срещу станцията, не се бяха върнали, за да тръгнат по леда?
— ТРЯБВА ДА ПОБЪРЗАМЕ! АКО АМЕРИКАНЦИТЕ СА ТУК, ТРЯБВА НЕЗАБАВНО ДА ДОЙДАТ С НАС.
— И кои по-точно сте вие? — упорстваше Грей, който се нуждаеше от повече доказателства. — Как се казвате?
— АЗ СЪМ СТЕЛА... СТЕЛА ХАРИНГТЪН.
Джейсън рязко пое дъх. Познаваше името от файловете на мисията. В следващия миг жената потвърди.
— ПРОФЕСОРЪТ Е МОЙ БАЩА — И Е В СЕРИОЗНА БЕДА!
15.
29 април, 19:55
Планините Сиера Невада, Калифорния
„Ако ме убодат с още една проклета игла...“
Джена крачеше напред-назад в своята част от наскоро разширения изолатор. Беше поставена под карантина тук преди дванайсет часа.
Екипът на СКБ беше добавил нови части към първоначалната лечебница в хангара. През един прозорец Джена можеше да види Джош, който лежеше в безсъзнание в леглото си. Беше получил още два пристъпа през изминалия следобед, като ту идваше на себе си, ту отново потъваше в делириум.
Джена гледаше как подлагат младия мъж на поредната серия тестове. Една сестра го обърна настрани, докато доктор потупваше гърба му. Почти нямаше съмнение, че кръвта му е отровена от някакъв микроб. Доколкото бе разбрала, учените все още не можеха да открият вируса в тъканите и кръвта му.
Непрекъснато взимаха проби и от нея и ги подлагаха на изследване.
На отсрещната стена на помещението — „На килията ми“, гневно си помисли тя — имаше друг прозорец, гледащ към Сам Дрейк в съседното отделение. Подобно на нея, той бе облечен в болнична престилка, седеше на леглото си и също не изглеждаше особено щастлив. При пристигането си двамата бяха изтъркани хубаво — унизителна процедура, включваща и минаване през пулверизатор, който доставяше доза силен широкоспектърен антибиотик. Това беше предпазна мярка, ако бяха вдишали заразни микроорганизми в бунгалото — не че средството беше доказало ефективността си.
„Все пак по-добре от нищо“.
Оттогава непрекъснато ги ръчкаха, бодяха и стържеха, събираха всичките им телесни течности. Засега никой от двамата не страдаше от клиничните симптоми, които беше показал Джош през първите дванайсет часа — повишена температура и мускулни тремори. Затова докторите смятаха, че на нея и Дрейк вероятно им се е разминало, но за всеки случай ги оставиха под карантина за още един ден. Ако състоянието им останеше същото, може би щяха да ги пуснат.