Въпреки това състоянието на кучето продължаваше да се влошава.
— То страда — каза Линдал, изправи се и се обърна към нея. — Ще му направите услуга. А и при сегашната му степен на инфекция аутопсията ще ни позволи да научим повече за ранните етапи на болестта. Това е рядка възможност.
Лиза заговори спокойно въпреки кипналия в нея гняв.
— Можем да научим същото, като наблюдаваме клиничното състояние на пациента и реакцията му на различните терапии.
Линдал завъртя очи.
— Докато не разберем по-добре с какво си имаме работа, всяка терапия ще е стрелба напо соки. Глупаво пилеене на ресурси и време.
Лиза пристъпи между Линдал и клетката на Нико.
Директорът въздъхна.
— Не искам да ми се налага да ви нареждам, доктор Къмингс. Помислих си, че ще се вслушате в здравия разум.
— Вие не можете да ми нареждате.
Линдал я изгледа.
— Военното командване ми даде пълен контрол над тези лаборатории. Освен това си мислех, че сте готова на всяко хуманно действие, за да помогнете на брат си.
Тя настръхна от обвинението му.
— Няма нищо хуманно в онова, което предлагате.
— Не бива да позволявате на чувствата да замъглят професионалната ви преценка — възрази той. — Науката по принцип трябва да е безстрастна.
— Докато охраната не ме изхвърли от тази лаборатория, няма да позволя на никого да стори нещо на пациента ми.
Решаването на съдбата на Нико беше прекъснато от съскането на въздушния шлюз и двамата се обърнаха натам. Вирусологът Едмънд Дент влезе в лабораторията заедно с генетика доктор Хенри Дженкинс, рошав вундеркинд на крехката възраст двайсет и пет години.
Ако се съдеше по лицето зад маската, Едмънд носеше лоши новини.
— Исках да го чуете лично — започна вирусологът. — Получихме резултатите от последните проби на брат ви.
Лиза усети прималяване в корема, но и известно облекчение. Подозираше какво ще ѝ каже Едмънд. От самото начало чакаше да чуе нещо подобно.
— Макар все още да не откриваме в кръвта на Джош активни вируси, което е добър знак, анализирахме последната проба от цереброспиналната му течност.
Едмънд посочи на спътника си работната ѝ станция и Хенри влезе в системата и отвори медицинския файл на Джош. Снимката на брат ѝ от шофьорската му книжка се появи за момент на екрана — усмихнат, почернял от неотдавнашното ходене по планините. Сърцето ѝ се сви.
Лицето на Джош бързо изчезна, за да се смени с електронна микрография.
На нея се виждаше плътна група вириони, събрани от утайката на ЦСТ след преминаването ѝ през центрофугата на лабораторията. Лиза вече с лекота разпознаваше характерната форма на врага.
Трудно ѝ бе да съпостави усмихнатото лице на брат си с ужаса, който виждаше сега на екрана. Очите й се напълниха със сълзи. Не можеше да произнесе нито дума.
Едмънд усети вълнението ѝ.
— Смятаме, че развитието на болестта на Джош се е забавило, защото вирусът е пътувал по нервите от крака, за да стигне до централната нервна система. По същия път се придвижва вирусът на беса. Това може да обясни и защо все още не откриваме активни вируси в кръвта и защо ни отне толкова време да установим наличието му.
Хенри обясни важността на думите му:
— Когато сте ампутирали крака му на място, изтеклата кръв вероятно е изхвърлила вирусните частици, които са започнали да се разпространяват в кръвоносната и лимфната система на крайника.
— Но не и от периферните нерви — добави Едмънд. — Няколко частици явно са стигнали тибиалния или може би общия перонеален нерв преди ампутацията. След това вирусът бавно е тръгнал нагоре към централната нервна система.
На Лиза ѝ прилоша и това явно ѝ пролича. Едмънд я докосна по ръката.
— Въпреки това бързите ви действия на терен са помогнали да спечелите ценно време за брат си.
Тя разбираше, че Едмънд се опитва да смекчи чувството ѝ за вина, но разбра и истината.
„Трябваше да му отрежем целия крак“.
Вместо това се беше опитала да остави брат си с функциониращо коляно, за да бъде по- подвижен с протеза. Джош беше много активен и тя искаше да му даде най-добрите шансове да се завърне към пълноценен живот.
„Ако се бях придържала към философията на Линдал отпреди малко...“
Насред почернелите хълмове бе позволила чувствата да замъглят професионалната ѝ преценка. И сега това можеше да струва живота на Джош.
Може би за да я разсее, Едмънд посочи екрана.
— Трябва да знаете, че Хенри научи и повече за устройството на нашето изкуствено чудовище.