Лиза се помъчи да пребори отчаянието си — то нямаше да помогне на Джош.
— Работех с молекулярния биолог върху генетичния анализ на онова, което се намира вътре в синтетичната капсида на вириона — обясни Хенри.
Лиза си представи сферичната белтъчна обвивка, поддържана от яките графенови влакна отдолу. Беше се чудила какво е скрито в здравата опаковка.
— Накиснахме и центрофугирахме проби от вируса, за да освободим нуклеиновите киселини, съставящи генетичния му.
Линдал пристъпи напред и махна нетърпеливо с ръка.
— Не е нужно да знаем как е направен кренвиршът, доктор Дженкинс. Не сме студенти първокурсници. Просто ни кажете какво сте научили.
Едмънд го изгледа намръщено.
— Хенри се опитва да обясни трудността при придобиването на подобно знание. Това е важно за онова, което е открил.
— Каква трудност? — попита Лиза.
Хенри я погледна. Още повече приличаше на момче с очилата си с дебели рамки и рошавата си глава.
— Първоначалните ни опити да извлечем ДНК се провалиха. Всъщност с помощта на дифениламин индикатор не успяхме да засечем никаква ДНК. Опитахме и други техники, но със същия резултат.
— Ами РНК? — попита Лиза.
Тя знаеше, че вирусите попадат в две категории — такива с дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК) като генетична база и такива с рибонуклеинова киселина, или РНК.
— Не открихме и никаква РНК — каза Хенри.
— Това е невъзможно — раздразнено рече Линдал. — Тогава какво сте открили?
Хенри погледна Едмънд, който отговори вместо плахия генетик.
— Хенри и молекулярният биолог са открили форма на КНК.
Лиза се намръщи неразбиращо.
— След като извлекли нуклеиновите киселини от обвивката на вириона, те не открили дезоксирибоза или рибоза — обясни Едмънд. — Вместо това попаднали на нещо чуждо, съставящо генетичната основа.
— Буквата К е от ксено — каза Хенри. — Иначе казано, чуждо.
— Но това не означава извънземно — побърза да добави Едмънд. — Смятаме, че този генетичен материал е изкуствено създаден. Учените си играят да създадат екзотични видове КНК вече повече от десетилетие и показват в лабораториите си, че тези молекули могат да се делят и развиват също като нашата ДНК.
— Но какво е различното при този вирион? — попита Лиза. — Какво е заместило дезоксирибозата или рибозата в генетичните молекули?
Хенри прехапа устна и отговори:
— Още работим по въпроса, но засега установихме следи от арсеник и ненормално високи количества железен фосфат.
„Арсеник и желязо .“
Лиза сбърчи чело. Спомни си, че доктор Хес бил посетил езерото Моно заради откриването на обичащи арсеника бактерии в калта му. Имаше ли някаква връзка между бактериите и творението му?
— Но какво се е опитвал да създаде Хес с всичко това? — попита Линдал. — Каква е била целта на този проект?
Едмънд сви рамене.
— Можем само да предполагаме. Има обаче една важна подробност около известните КНК, създадени в различни лаборатории. Всички те се оказват по-устойчиви на деградация.
„Иначе казано, по-здрави“.
— Също като външната обвивка — каза Линдал. — Нищо чудно, че не можем да унищожим проклетото нещо.
— Поне засега — възрази Хенри. — Но ако разберем по-добре какъв е съставът на екзотичната молекула, ако установим какво се крие зад това К в КНК, бихме могли да създадем не само средство за унищожаване на вируса, но и за лечение на заразените с него.
Лиза си представи Джош в другия край на хангара и си позволи известна надежда — но съвсем малка.
— Има една друга подробност около КНК, която също може да е важна — добави Едмънд. — Тя е свързана с произхода на живота. Изследванията върху способността на КНК да се възпроизвежда и развива показват, че някога на планетата може да е съществувала друга генетична система, която е по-стара от ДНК и РНК и предхожда съвременния свят.
Лиза се замисли върху тази възможност и последиците от нея.
— В основата си работата на доктор Хес е била свързана с откриването на начин да се излезе от сегашното масово измиране. Възможно ли е този експеримент със синтетичен живот да има нещо общо с това? Дали не е търсил начин за създаване на по-устойчива екосистема, основаваща се на КНК и способна да издържи на замърсяването или да оцелява при повишени глобални температури?
— Кой знае? — отвърна Едмънд. — Ще трябва да питате него, ако изобщо го открием. Но Хенри има още една тревога относно проблема, с който се занимаваме.
— За какво става дума? — попита Линдал.