— Не съм сигурен, че този вирион е изкуствено създаден. поне не изцяло — каза Хенри.
— Защо мислите така? — попита Лиза.
— Досега никой не е успял да създаде успешно напълно функциониращ КНК организъм. Броят на променливите, които трябва да се вземат предвид, е астрономически. Освен това скокът изглежда прекалено голям, дори за доктор Хес.
Линдал посочи монитора, който още показваше снимката от електронния микроскоп.
— Но е успял. Ето го доказателството.
Хенри поклати глава.
— Не е задължително. Смятам, че е постигнал това, като е използвал шаблон. Мисля, че е открил нещо екзотично, някакъв жив КНК организъм, и просто го е манипулирал, за да получи сегашната му форма, създавайки хибрид между естествена и синтетична биология.
Лиза кимна замислено.
— Може и да сте прав. Хес е проявявал огромен интерес към екстремофилите. Претърсил е целия свят за странни и необичайни организми. Може би е открил нещо.
„Затова ли е бил отвлечен?“
— И ако успеем да открием какво е било това нещо — добави Едмънд, — може би ще разберем какво стои зад това К и ще започнем да променяме цялата тази каша към добро.
Радиото на Лиза изпращя и Пейнтър се включи на личния ѝ канал. Тя изгаряше от нетърпение да говори с него, да сподели какво бе научила току-що — и мрачното, и носещото надежда.
— Мисля, че имаме евентуална нова следа — каза Пейнтър, преди да е успяла да отвори уста. — Джена предложи да прегледаме отново телефона на Ейми Серпри. Май някой си е направил доста труд да изтрие всякакви следи от общуването си с нея и да премахне всички подробности от регистъра на доставчика ѝ. Но не е успял да заличи напълно всичко, особено ако знаеш как и къде да гледаш.
— Какво научихте? — попита тя, като се дръпна от останалите.
— Успяхме да възстановим достатъчно записи, за да разберем, че са ѝ се обаждали от Южна Америка — обясни Пейнтър. — От град Боа Виста, столицата на северния бразилски щат Рорайма.
Лиза клекна до клетката на Нико. Хъскито повдигна глава, погледна я с изцъклени очи и тупна с опашка.
„Добро куче“.
— Тръгвам с екип натам да проуча нещата преди следата да е изстинала още повече — каза Пейнтър. — Ще поддържам връзка с полковник Бозман, който ще командва парада тук в мое отсъствие.
Лиза искаше да тръгне с него, да е близо до него, но срещна изпълнения с болка поглед на кучето и разбра, че мястото ѝ е тук. Спомни си и предупреждението на Линдал.
„Не бива да позволявате на чувствата да замъглят професионалната ви преценка“.
Нямаше да допусне отново тази грешка. Все пак това не премахна тревогата ѝ. След като Пейнтър се изключи, започна да я мъчи един въпрос.
„Кой или какво го чака в Бразилия?“
16.
29 април, 23:15
Над Бразилия
Поредната светкавица разкъса черните облаци и освети тъмните гори далеч долу и доктор Кендъл Хес се сви в седалката. Гърмът разтърси хеликоптера. Дъждът продължаваше да шиба предното стъкло на малката машина.
Отпред пилотът изруга на испански; мъчеше се да се пребори с бурята. Едрият спътник на Кендъл седеше отзад при него и гледаше през прозореца от своята страна.
Кендъл преглътна ужаса си и се опита да направи същото. Опря чело в прозореца. Светкавицата бе разкрила само безкрайната черно-зелена шир на джунглата. През по-голямата част от деня летяха на югозапад над нея, като кацнаха веднъж за презареждане в някаква дупка, изсечена в гората и скрита с маскировъчна мрежа.
„Където и да ме водят, мястото е повече от отдалечено“.
Отчайваше се дори от факта, че отново вижда широкия свят.
Знаеше, че трябва да е някъде в Южна Америка, вероятно все още северно от екватора. Но това беше почти всичко. Снощи похитителите му бяха приземили малката „Чесна“ за последен път в околностите на малко градче. Отведоха го в паянтова къща с покрив от гофрирана ламарина и без течаща вода и му позволиха да поспи на дюшек върху пръстения под. Сложиха му качулка на главата, докато го сваляха от самолета, така че не успя да разбере името на селището. Чу обаче гласове отвън — говореха на испански, малко английски и най- вече португалски.
Това го накара да предположи, че е в Бразилия, вероятно в някой от северните щати. Но не останаха достатъчно дълго, за да установи нещо повече. На следващия ден по зазоряване го качиха в този малък хеликоптер, който беше така очукан, че изглеждаше невъзможно да се вдигне във въздуха.
И въпреки това беше стигнал дотук.