Само че тези нови духове бяха негови творения, замислени за онова, което предстоеше. Кътър стоеше на ръба, загледан в отсрещната стена на дупката.
Това бе един нов Галапагос за един нов свят.
„Свят, свободен от тиранията на човека“.
ТРЕТА ЧАСТ
Нос Ад
17.
30 април, 10:34
Земя Кралица Мод, Антарктида
— Къде е проклетото слънце? — изстена Ковалски.
Грей разбираше раздразнението му — намираше се в пилотската кабина на масивната верижна машина и оглеждаше пейзажа отвъд високите ѝ прозорци. Макар да оставаше час и половина до пладне, навън цареше пълен мрак. Луната вече беше залязла и ярките звезди примигваха студено по безоблачното небе. От време на време по небето пробягваше ефирна вълна светлина в изумрудени и алени тонове сред проблясъци на електрическо синьо.
Драматичната буря на южното сияние ги преследваше през замръзналата шир на Земя Кралица Мод през нощния им преход. Свирепото представление отразяваше силата на слънчевите изригвания, които нарушаваха сателитната комуникация в Антарктика. Всеки заслепителен танц на сиянието напомняше на Грей колко изолирани са тук.
Загледа се в терена за някакви указания за мястото, на което отиват.
След като бяха оставили Карен и другите изследователи в единствения оцелял модул, Грей и екипът му поеха на изток с голямата машина през равното море от сняг и лед. Според динамичната карта над мястото на водача се движеха успоредно на далечната брегова линия, но през прозореца не се виждаше никакъв намек за море или океан, а единствено замръзнал свят в бяло и синьо. Единственото, което нарушаваше монотонния ландшафт, се издигаше южно от позицията им — редица черни назъбени върхове стърчаха от леда, бележейки хребета на погребани планини. Остри като бръснач, те приличаха на ред зъби и дори бяха наречени Фенрискефтен — или Челюстите на Фенрир, на името на огромния вълк от скандинавската митология.
Разговорът на контролния мостик насочи вниманието му към него — и към Стела Харингтън, дъщерята на потайния професор, с когото отиваха да се срещнат.
— Всъщност го проектирахме по прототип на АИОП — обясняваше Стела на жадния си за знания ученик.
Джейсън стоеше до нея и гледаше плановете на странното превозно средство. Явно не можеше да се насити на информация за уникалния им начин на придвижване.
Или може би причината беше в учителката.
Стела бе на двайсет и малко, на възрастта на Джейсън, с немирна руса коса, зашеметяващи зелени очи и извивки на тялото, които си личаха дори през тежкия вълнен пуловер и дебелия полярен панталон. Освен това умът ѝ беше остър като бръснач и беше магистър по ботаника и еволюционна биология — сериозно предизвикателство за компютърния гений на Сигма.
— Гледал съм видео на въпросния прототип — каза Джейсън. — Но той е пет пъти по- малък от това нещо. Може ли да се движи по вода?
— Защо според теб се нарича амфибиен гъсеничен понтонен транспортьор? — Стела завъртя игриво очи. — Всяко звено на веригата е от специална пяна, позволяваща ни да се движим както по суша, така и по море. А тук подобно нещо е важно.
Джейсън се намръщи и погледна към замръзналата шир.
— Защо ви е нужна амфибия тук?
— Защото я използваме предимно... — Тя внезапно млъкна, усетила, че се е разприказвала прекалено.
Така беше от самото им качване. Всеки разговор бе пълен с пропуски и премълчавания.
Стела още не им беше казала в каква беда се намира баща ѝ, а само че се нуждае от помощта им.
Тя извърна поглед и сниши виновно глас.
— Ще видиш.
Джейсън предпочете да не задълбава.
— Но амфибията е полезна и върху лед — продължи по-уверено Стела. — Можем да развием до сто и трийсет километра в час на равен терен, а дължината ѝ ни позволява да преодоляваме тесни пукнатини.
Джейсън се загледа в чертежите.
— Машината донякъде ми напомня снегомобила на адмирал Бърд, построен малко след Втората световна война. Чувала ли си за него?
Грей си спомни, че е виждал снимка на шестнайсетметровия полярен транспортьор, способен да носи малък самолет. Бяха видели снимката във файловете на професор Харингтън, открити по сървърите на АИОП.
— Аз... да, чувала съм. — Стела отново започна да говори колебливо, сякаш вървеше по тънък лед. — Баща ми смята, че амфибията може да изиграе подобна роля.
Джейсън кимна.
— Логично.
Хлапето погледна скришом Грей и той внезапно осъзна, че Джейсън тихомълком проверява Стела, като използва информацията от файловете на баща ѝ, за да види колко открита ще е тя с тях.