Май все пак не беше съвсем смахнат.
— Колко души може да побере амфибията? — попита той.
— Пригодена е за дванайсет души, включително екипажа. Но при нужда можем да поберем още шест-седем.
Това беше причината да изоставят Карен и останалите. Грей беше видял тясното място долу. Двигателят и механиката на транспортьора, изглежда, заемаха повечето налично място. Долу имаше мъничка столова и спалня. Стела беше дошла с пълен личен състав от британски войници, всички въоръжени, тъй като очакваха, че могат да се натъкнат на неприятности. Нямаше начин транспортьорът да побере Карен и всички дванайсет изследователи.
Но подобно нещо по принцип не беше предвиждано.
Стела ясно даде да се разбере, че професор Харингтън ще позволи единствено на Грей и двамата му спътници да бъдат превозени през Земя Кралица Мод до тайната му база. Изглежда, параноята му се беше засилила след вестта за атаката. Стела летяла за срещата, когато засякла обаждането на Грей по радиото, след като се бяха измъкнали от унищожената база. Веднага се върнала и издирила транспортьора, който вече бил потеглил на друга мисия. Направила принудително кацане и пренасочила верижната машина към спасителна мисия.
Като малка отстъпка тя остави двама войници с Карен и изследователите заедно с гранатометите и тежкото им въоръжение в случай, че врагът успее да открие модула. Това бе най-доброто, което можеше да направи в тази ситуация.
— Колко още остава до целта ни? — попита Грей.
Стела се обърна към картата над главата на водача, която показваше динамично местоположението им. Гледа я прекалено дълго — явно се мъчеше да прецени какво може да каже.
— Не че можем да кажем на когото и да било — отбеляза Джейсън с момчешка небрежност.
Стела продължи да се взира в картата, но Грей забеляза едва доловимата ѝ усмивка.
— Май си прав. — Тя посочи екрана. — Виждате ли малкия полуостров с формата на полумесец? На трийсетина километра от нас. Това е нос Ад.
— Нос Ад ли? — изненада се Джейсън. Името звучеше зловещо.
Усмивката ѝ стана по-широка.
— Точно така.
— Страхотно име — кисело отбеляза Ковалски от другия край на кабината. — Няма да привлечете много посетители с него.
— Не сме го кръщавали ние.
— А кой? — попита Грей.
Стела се поколеба, но накрая се предаде и заговори свободно.
— Чарлз Дарвин. През 1832 година.
След изпълнено с потрес мълчание Грей зададе очевидния въпрос.
— Защо му е било да го кръщава така?
Стела се загледа в картата и поклати глава. После повтори неангажиращия си отговор отпреди малко — само че този път в гласа й се долавяше трепет:
— Ще видите.
10:55
„Никак не изглежда зле за ад“.
Джейсън гледаше как транспортьорът изминава последния километър и половина към ледения нос, издаден в Южния Ледовит океан. Очите му вече бяха свикнали с тъмнината и виждаше добре на светлината на звездите и сияйните вълни на южното сияние в тъмното небе.
Извивката на бреговата линия — смес от син лед и черни отвесни скали — скриваше малък залив. Под скалите вълните се разбиваха в осеян с канари плаж. Това бе едно от редките места по брега, свободно от лед.
— И къде е въпросната база? — попита Ковалски.
Добър въпрос.
Стела застана зад водача и му прошепна нещо в ухото. Човекът намали скоростта и транспортьорът запълзя към брега, право към ръба на скалата.
... и през него.
— Хванете се за нещо — предупреди ги Стела.
Джейсън сложи ръка на парапета покрай едната стена, а Грей и Ковалски се хванаха за ръба на масата за карти.
Транспортьорът продължи да пълзи. Предната му половина се издаде над ръба, след което се наклони напред. Джейсън се вкопчи още по-силно, очаквайки да полетят стремглаво към каменистия плаж. Вместо това веригите опряха в склон, скрит под ръба. Транспортьорът се люшна и задницата му се повдигна. В следващия момент се спускаха по стръмния сипей към канарите долу.
Джейсън се пусна и отиде при Стела.
Склонът изглеждаше изкуствен, вероятно направен с булдозери, от същите камъни като тези на плажа. Случайният наблюдател би пропуснал с лекота конструкцията, която допълнително бе скрита от извивката на носа.
Накрая транспортьорът стигна брега и продължи в подножието на отвесните скали. Отпред зейна отвор на пещера — беше като изсечен в покритата с лед скална повърхност. Машината намали, рязко зави към входа и лъчите на предните фарове пронизаха мрака.