Тунелът свършваше само след трийсетина метра със стена от студена синя стомана. Тя се издигаше на височина пет етажа и бе широка стотина метра. По краищата преградата изглеждаше циментирана за скалата.
В стената се отвориха масивни врати — плъзнаха се настрани върху релси — и отвътре ги окъпа ярка светлина, която ги заслепи след дългите часове на тъмно.
— Добре дошли в Нос Ад — каза Стела.
Зад стената се откриваше огромно пространство със стоманен под и стени от естествена скала. Мястото приличаше на кръстоска между палуба на самолетоносач и най-големия промишлен хангар на света. Втори голям транспортьор беше паркиран до шест по-малки, на половината на големия си събрат. От другата страна имаше два самолета с плъзгачи. Три мотокара местеха сандъци, а един кран на релси пренасяше контейнер под тавана.
Докато гигантските врати зад тях се затваряха, водачът вкара машината сред този хаос и я изравни до транспортьора близнак. Накрая спряха с тежка въздишка на дизелови двигатели.
Стела веднага махна към стълбата.
— Да слизаме. Баща ми ви очаква с нетърпение.
И поведе американците на долното ниво и по рампата от кърмата.
Въздухът бе необичайно топъл и миришеше на масло и химични пречистватели. Джейсън зяпна от размерите на помещението.
Стела размени няколко думи с един слаб британски офицер, който дотича разтревожено до тях, после се обърна към Грей и посочи към другия край на пещерата.
— Той е горе на наблюдателната платформа.
В отсрещния край на огромния хангар имаше гигантска стоманена структура, заемаща цялата задна стена. Издигаше се на височина осем етажа, със свързани помежду си стълби и мостове. На най-горното ниво имаше редица високи прозорци.
В това имаше нещо смътно познато.
— Това не е ли суперструктура на военен кораб? — попита Грей.
Стела кимна.
— Да. От бракуван британски разрушител. Беше доставена тук на части и сглобена отново.
Подобно на външните врати, намерилата ново предназначение суперструктура беше закрепена с бетон по краищата, подобно на маджун по рамката на прозорец.
— Хайде — каза Стела и направи кръгом. — Не изоставайте.
Джейсън се подчини, но задникът ѝ го разсея.
Ковалски го забеляза и го сръчка с лакът.
— Просто върви, хлапе. Не си търси излишни неприятности.
С пламнали бузи Джейсън извърна поглед и се помъчи да гледа навсякъде, само не към Стела.
Минаха през редици чували с пясък, натрупани на височина до кръста, с три картечни гнезда с американски „Браунинг M2“, насочени към външните врати.
Контейнерът мина над главите им и изчезна в суперструктурата. Грей едва сега забеляза, че той има дебели прозорци, като бронирана гондола на лифт. А мехурът отдолу... много приличаше на оръдейна кула.
„Какво е това място, по дяволите?“
11:14
Влязоха през една врата на най-долното ниво на стоманената суперструктура. Стела ги качи в един товарен асансьор и натисна копчето за най-горния етаж.
— Преди колко време е построено това място? — попита Грей, докато се изкачваха.
Доколкото можеше да прецени, докато пресичаха хангара, британската станция изглеждаше направена надве-натри, сякаш са бързали.
— Строителството започна преди шест години — отвърна Стела. — Върви бавно. Още подобряваме и добавяме нови неща, когато бюджетът и обстоятелствата го позволяват. Но издирването на това място е продължавало векове.
— Какво искаш да...
Вратата на асансьора се отвори и Стела им махна да излизат.
— Баща ми ще ви обясни... ако има достатъчно време.
Излязоха на някогашния мостик на бившия разрушител. Високите прозорци гледаха към оживения хангар долу. По-голямата част от мостика бе преустроена и разширена в група кабинети около място, служещо за библиотека. Върху стоманения под бяха постлани персийски килими, а от всички страни се издигаха дървени шкафове, натъпкани с книги. По бюра и маси имаше още купчини томове, списания и отделни статии. Грей забеляза и пиедестали, върху които бяха поставени различни предмети — вкаменелости, странни кристали, стари книги, които бяха оставени отворени и показваха нарисувани на ръка биологични схеми или скици на животни и птици. Най-голямата книга беше огромен том с богато украсени карти, съставен сигурно преди векове. Металните мастила блестяха от страниците му.
Мястото приличаше повече на музей, на част от природонаучното и историческо крило на Британското кралско дружество.