Слаб изискан мъж с прошарена коса излезе от закрита със завеса ниша между два библиотечни шкафа в другия край на помещението. Макар да изглеждаше към седемдесетте, той закрачи енергично към тях. Носеше сив панталон с тиранти, лъснати обувки и колосана бяла риза. Спря само колкото да си вземе сакото, наметнато на един стол зад широко бюро, на което имаше сервиз с димящ чай. Облече го бързо и пристъпи да ги посрещне.
— Командир Пейнтър, благодаря, че дойдохте.
Грей веднага позна професор Алекс Харингтън от досието на мисията. Стисна ръката му и откри, че макар и кокалеста, тя е пълна със сила. Помисли си, че този професор явно прекарва повече време на терен, отколкото в аудиторията.
— Стела ми каза за неприятностите ви при Халей — каза Харингтън. — Предполагам, че проблемите ни са едни и същи. И по-точно майор Дилан Райт, бивш лидер на Отряд X.
Грей си спомни якия мъж, който бе командвал щурмовата група в АИОП, със стоманените очи и късо подстриганата светлоруса коса. В централата на Сигма Кат го беше идентифицирала като Дилан Райт.
— Откъде знаете за него? — попита Грей.
— Райт с лично подбрания от него отряд беше зачислен като охрана на базата в началото на съществуването ѝ. После нещо стана с него — или пък от самото начало е бил подставено лице. Лично аз предполагам второто, защото открай време си беше пълен задник, дошъл от някаква аристократична фамилия, сполетяна от тежки времена. Дори мъкнеше със себе си старовремски ловен пистолет. Както и да е, започнаха да се появяват проблеми, свидетелства за саботаж, изчезнали файлове и дори откраднати проби. Преди около година и половина беше засечен от камера, но накрая избяга с хората си, като уби трима войници, все добри и верни мъже.
Грей си помисли за директора Рафи, екзекутиран в собствения си кабинет.
— Ако той е унищожил Халей — продължи Харингтън, — няма начин да не се насочи към нас, особено в такова подходящо време, когато комуникациите по целия континент не работят. И най-тревожното е, че той познава всичко в Нос Ад.
— Защо мислите, че ще се върне? Какво търси?
— Може би просто отмъщение. Той е отмъстителен. Но мисля, че възнамерява да направи нещо много по-лошо. Освен че е деликатна и поверителна, работата ни тук е много опасна. Райт може да всее огромен хаос.
— И каква е природата на проучванията ви?
— Всъщност самата Природа. — Харингтън въздъхна. Очите му бяха уморени и уплашени.
— Но най-добре да започнем от самото начало.
Той отиде при бюрото си и им махна да се съберат около него. Постави длан върху ъгъла на вграденото в писалището стъкло. Светна 40-инчов екран и доведе в „музея“ на Кралското дружество модерната епоха.
Харингтън започна да плъзга пръсти по екрана. С няколко пестеливи движения пръсна различни снимки. Правеше го с такава лекота, сякаш раздаваше карти за игра.
Грей забеляза името на папката в горната част на екрана.
D.A.R.W.I.N.
Беше го виждал и преди и си спомни какво означава съкращението: Развивай и революционизирай, без да нараняваш природата. Това бе основната философия, споделяна от Харингтън и Хес. Предпочете да премълчи обаче.
— Всичко започва с плаването на кораба „Бигъл“ и пътуването на Чарлз Дарвин през този район. И с една съдбовна среща с местни жители на Огнена земя. Това е стара скица на първата им среща при Магелановия проток.
Той чукна и увеличи скицата, на която се виждаше стар британски слуп и няколко лодки.
— Местните жители били опитни мореплаватели и риболовци, ловували тюлени около върха на Южна Америка и отвъд нея. Според един таен дневник на Дарвин, пазен под охрана в Британския музей, капитанът на „Бигъл“ се сдобил със стара карта, показваща част от брега на Антарктида и намек за район, свободен от лед. В желанието си да обяви земята за собственост на короната, капитанът на „Бигъл“ отплавал да търси въпросното място, но онова, което открили, така ги уплашило, че било завинаги заличено от дневника на пътуването.
Джейсън се загледа в рисунката.
— Какво са открили?
— Всичко по реда си — каза Харингтън. — Разбирате ли, Дарвин не можел да допусне подобно познание да изчезне напълно, затова запазил картата заедно с тайния си дневник. Само избрана шепа учени са получавали достъп до него. Повечето смятат историята за твърде невероятна, за да е истина, особено като се има предвид, че мястото останало неизвестно още цял век.
— Нос Ад — каза Грейс. — Това място.
— През по-голямата част от изминалото столетие дебелият лед е скривал реалната брегова линия. Едва през последните десетилетия на затопляне успяхме да преоткрием мястото. Но дори тогава трябваше да използваме взрив, за да махнем оставащия лед, така че да стигнем тук и да основем базата си. Едва по-късно осъзнахме, че не сме първите, дошли тук след посещението на Дарвин. Но аз избързвам.