— Дьониц твърди, че нацистите открили подводен канал, минаващ през сърцето на континента и образуван от свързани помежду си езера, реки, пещери и тунели в леда.
Грей си спомни, че Джейсън бе цитирал думите на германския адмирал от Нюрнбергския процес за откриването на „истински райски оазис насред вечния лед“.
Джейсън заговори отново, но този път по-бавно и предпазливо след гафа си преди малко.
— Значи смятате, че нацистите са открили тази пещерна система по време на войната?
— Те не са били единствените. Знаете ли, че американското правителство е взривявало ядрени оръжия в този район? Твърдели, че правели просто изпитания, но аз се питам дали не са се опитвали да оправят някаква каша, да убият нещо, което неволно са изпуснали. В същия този район през 1999 година беше открит уникален вирус, при това универсално патогенен.
Грей си спомни, че откритието бе заинтригувало Хес и Харингтън, който го беше описал като „ключ към портата на Ада“.
— Доктор Хес разпозна уникалния генетичен код на вируса, който много се различава от нашия собствен. Той беше маркер, който в крайна сметка ни доведе до откриването на това място, макар че ни бяха нужни осем дълги години да открием входа на пещерната система.
— Когато ледовете на континента са се разтопили достатъчно, за да разкрият тайните му — каза Грей.
— Именно.
Джейсън прочисти гърлото си.
— Но защо сте толкова сигурен, че германците и американците са били тук?
— Защото...
Силен гръм разтърси всичко, прозорците задрънчаха. Всички се снишиха в очакване на най-лошото, но суперструктурата издържа. Приведен, Грей изтича до прозорците. Стигна навреме да види как гигантските стоманени врати се откъсват от релсите, падат навътре и смазват един от самолетите.
В хангара нахлу черен пушек. Под прикритието му се втурнаха фигури в снежнобяла полярна броня.
Явно бяха хората на майор Райт.
Избухна стрелба.
Двама британски войници паднаха, но един стигна до близкото картечно гнездо и започна да стреля по врага. Трясъкът на оръжието бе достатъчно силен, за да стигне до върха на суперструктурата — докато един реактивен снаряд не улучи позицията с оглушителна експлозия.
— Да вървим! — каза Харингтън и задърпа Грей за ръкава. — Не можем да им позволим да отприщят ада на земята!
Грей се остави да го поведат към другата част на мостика, преследван от звуците на продължаващото сражение долу. Щом стигнаха до задната стена, професорът се мушна зад завесите, през които бе влязъл.
Грей и останалите го последваха.
Зад завесите имаше дълъг коридор. Ботушите им задумкаха по стоманения под.
Тунелът свършваше с остъклена наблюдателна платформа в дъното на станцията, закрепена за тавана на пещерата. Ако се съдеше по спряната до нея гондола, платформата служеше и като спирка по релсовата линия, минаваща по тавана.
Грей — следваше Харингтън по петите — стъпи на платформата.
Гледката, която се разкри пред него, го закова на място. Беше така поразен, че остана зяпнал, изгубил дар слово.
Същото не можеше да се каже за всички.
— Сега вече разбрах откъде идва това шибано име — отбеляза Ковалски.
18.
30 април, 07:20
Боа Виста, Бразилия
„Все едно да проследиш дух.“
Джена вървеше след Дрейк и Пейнтър по задушните улици на Боа Виста, столицата на бразилския щат Рорайма. Температурата гонеше трийсет градуса, а влагата бе сигурно сто процента. Леката й блуза беше залепнала по ръцете и под раницата на гърба. Налагаше се непрекъснато да я придърпва надолу, защото се мъчеше да излезе от късите ѝ панталони. Беше си сложила шапка, за да се предпази от яркото слънце, и бе вързала косата си на опашка.
Дрейк и Пейнтър също бяха облечени неофициално, както и двамата морски пехотинци Шмит и Марлоу, които ги следваха. Правеха се на туристи — често срещана гледка в града. Боа Виста беше отправната точка за всеки пътешественик, желаещ да посети джунглите на Северна Бразилия или съседните плата на Гвиана и Венецуела.
Ролята на града като отправна точка усложняваше проследяването на последните стъпки на Ейми Серпри. От телефона ѝ знаеха, че е получила обаждане от Боа Виста. Звъненето на апарата отекна в ушите на Джена. Мислите ѝ се върнаха към ужасяващия труп на жената в леглото... и към Нико.
Помъчи се да прогони последната мисъл. Изобщо не искаше да изоставя партньора си в Калифорния, но най-добрият ѝ шанс да му помогне беше тук, за да търси отговори за чудовищната болест.