По-голямата част от централното пространство бе заета от редици работни станции с множество генни анализатори, термоциклери за полимеразни верижни реакции и ДНК синтезатори за създаване на висококачествени олигонуклеотиди. Разпозна също и оборудване за прилагане на най-новата техника CRISPR-Cas9 за манипулиране на ДНК.
Това го уплаши най-много. Технологията беше съвсем нова и толкова иновативна, че можеше да се прилага и от начинаещ, но в същото време и толкова мощна, че няколко изследователски групи в Съединените щати вече я бяха използвали, за да предизвикат мутации във всеки човешки ген. Някой й беше лепнал прозвището „машина на еволюцията“. Възможността технологията да попадне в неправилните ръце и да се злоупотреби с нея вече тревожеше националните агенции за сигурност, които се бояха от това какво може да бъде създадено с нея, било то умишлено или случайно.
„Откога Кътър разполага с тази технология?“
Кендъл не знаеше, но си даваше сметка, че тази лаборатория далеч превъзхожда неговата по размери и оборудване. Освен това около централното помещение имаше и други, в които несъмнено се провеждаха още изследвания с неизвестни цели.
— С какво се занимаваш, Кътър? — с дрезгав глас попита той.
— С изумителни неща... далеч от правителствените регулации и надзор. Тази свобода ми позволи да достигна до най-далечните възможни граници. Макар че, в интерес на истината, съм само с пет или шест години пред някои от колегите ти. Но онова, което успях да постигна... да създам досега. — Кътър го погледна в очите. — Ти, скъпи ми приятелю, можеш да ме научиш на много повече неща.
Кендъл преглътна ужаса си.
— Какво искаш от мен?
— В лабораторията си ти създаде съвършената пВПЧ, празна обвивка, която е толкова малка, че може да проникне във всяка жива клетка. Блестяща работа, Кендъл. Наистина. Трябва да се гордееш с това.
В момента Кендъл се чувстваше всякак, но не и горд.
— От творението ти може да се получи идеален троянски кон — продължи Кътър. — Вътре в него може да се сложи всичко и нищо не може да му устои. Това е съвършена генетична система за доставка. — В гласа му зазвучаха укорителни нотки. — Но си създал празната обвивка, като си използвал за основа образец, който не е от този свят, нали? Нещо различно от ДНК?
Кендъл се опита да скрие реакцията си от настойчивия, пронизващ като син лед поглед на Кътър. „Нима е разбрал какво открихме с Харингтън в Антарктида? Нима знае произхода на КНК, която използвахме за създаването на вирусната обвивка?“
Реши, че е време да се опълчи. Изправи рамене. Нямаше да позволи да му въздействат.
— Кътър, няма да споделя техниката си с теб. Методът за създаването на вирусната обвивка ще умре с мен.
Кътър се разсмя — и смехът му смрази Кендъл до мозъка на костите.
— О, не е нужно, приятелю. Някой от колегите ти беше така добър да ми изпрати образец преди пет месеца и го подложих на анализ. Вече произведох количества, които ще ми стигнат за години.
Кендъл се притесни, но се помъчи да не го покаже.
— Тогава... какво искаш от мен?
— Става въпрос какво мога да направя аз за теб.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да ти помогна да спреш мора, плъзнал в Калифорния. Откакто си под крилото ми, твоят синтетичен организъм се разпространи, излезе извън възпиращите го граници и се разнесе от последвалите порои. Много скоро ще е навсякъде и ще порази цялата страна — и не само нея.
Кендъл се беше страхувал от подобен резултат, но да чуе, че е станал реалност.
— Но... няма начин да бъде убит — с тих, уплашен глас рече той. — Опитах всичко.
— А, това е защото си затворен в кутия. — Кътър се почука с пръст по слепоочието. — Понякога трябва да спукаш черупката на утвърдената научна догма. Да потърсиш нови и оригинални решения. Честно казано, изненадан съм, че още не си се сетил. През цялото време решението е било пред очите ти и пред очите на професор Харингтън.
Думите му ясно показваха, че знае за работата на Харингтън. С всяко следващо изречение надеждата на Кендъл малко по малко умираше.
— И какво искаш в замяна? — попита той.
— Единствено сътрудничеството ти, нищо друго. Въпреки че успях да пресъздам хитроумната ти вирусна обвивка, така и не мога да я напълня, да я превърна в жив организъм.
Кендъл разбираше чувството му за безсилие. Екипът му беше работил години наред по метода на пробите и грешките, за да достигне до този процес. След това той го беше усъвършенствал лично и пазеше техниката в тайна от всички. Но онова, което караше коленете му да омекват, беше страхът какво възнамерява да посее в обвивката Кътър, какво е решил да отприщи.