Кътър явно прочете ужаса в очите му и вдигна ръка.
— Кълна се, че плановете ми не включват убиването на нито едно човешко същество или друго създание.
Кендъл искаше да се усъмни в честността му, но знаеше, че Кътър е човек на думата си. В това отношение имаше някакво странно чувство за чест.
— Но ако не ми съдействаш, с всеки изминал час ситуацията в Калифорния ще се влошава. Скоро проблемът може да стане нерешим дори за моето средство. Помогни ми и ще спасиш света. Откажи — и светът ще умре от собствените ти ръце, от собственото ти творение. Това ще е твоето завещание.
— Кълнеш се, че имаш цяр?
Кътър продължи да държи ръката си вдигната, без да откъсва поглед от него.
— Имам и го изпробвах. Ще подейства, но както казах, може да има ограничения, ако се забавиш прекалено много.
— И ако ти сътруднича, ще ми дадеш този цяр и ще ми позволиш да го споделя със съответните власти.
— Да. Нямам желание да виждам творението ти да всява такъв хаос. Искам да го спра не по-малко от самия теб.
Кендъл му повярва. Въпреки пътя, по който бе поел, Кътър си оставаше природозащитник. Не би поискал да види как светът умира. И все пак.
— Тогава защо саботира лабораторията ми? — разпалено попита Кендъл. — Защо трябваше да избиеш всички и да пуснеш вируса на свобода?
Кътър го гледаше така, сякаш отговорът бе очевиден.
Кендъл внезапно разбра и се смая от безочието на този човек.
— Направил си го нарочно, нали? За да ме накараш да разкрия онова, което знам.
— Ето виждаш ли, скъпи приятелю — каза Кътър, докато му обръщаше гръб. — Вече мислиш нестандартно. А сега на работа.
В същия момент телефонът му иззвъня. Кътър го извади от джоба на елека си за сафари и проведе кратък разговор на непознат език, вероятно макуси. Единственият знак за загрижеността му бе бръчката, която се появи на съвършеното му чело.
Накрая затвори и въздъхна.
— Май има и друг проблем, който те е последвал тук от Калифорния. Някой си пъха носа там, където не му е работа.
Кендъл зърна искрица надежда, но тя угасна, когато Кътър добави:
— Няма значение. Лесно ще оправим тази работа.
08:07
— Не говори сериозно — каза Пейнтър в телефона си.
Крачеше напред-назад пред едно кафене в центъра на Боа Виста. Останалите бяха вътре и закусваха. Вече се беше обадил на Кат да събере колкото се може повече информация за основателя на Тъмен Едем — мъртвия Кътър Елвс. Докато чакаше тя да му се обади, се свърза с Планинския военно-тренировъчен център, за да разбере как се развиват нещата.
— Доста е зле — каза Лиза. — Снощната буря разнесе заразата през много от бариерите. Имаме отделни огнища на километри от центъра, свързани са с пътища на оттичане, които не сме успели да блокираме успешно.
Пейнтър си представи черно петно, разрастващо се като рак във всички посоки в планината.
— Разшириха карантинната зона с четирийсет километра във всички посоки. Йосемити е опразнен. Тук е малко след пет сутринта, но след изгрев-слънце ще започне по-подробно претърсване. Ще трябва да се вземат решения въз основа на онова, което открият. За капак на всичко има прогнози за още лошо време през следващите три дни. Буря след буря.
Пейнтър се беше надявал шансът да им се усмихне, но явно не беше писано. Майката природа изглеждаше твърдо решена да направи усилията им напразни.
— Линдал се бои, че заразата може да се разпространи още повече и да се установи трайно в Калифорния, поради което повдигна въпроса за използване на ядрено оръжие — продължи Лиза. — И предложението се обмисля сериозно.
Пейнтър внезапно съжали, че е дошъл тук.
„Трябваше да се сетя, че Линдал ще опита подобна тъпотия“.
— Колко сериозно се обмисля тази възможност?
— Много. Линдал вече има подкрепата на екипа, който търси начин да убие организма. Мнението им е, че температурата и радиацията от взрив със средна мощност е най-добрата ни надежда. Разработват се модели и се изчисляват най-лошите сценарии.
— Ти какво мислиш?
Последва дълго колебливо мълчание.
— Пейнтър, не знам. От една страна, Линдал е прав. Трябва да се направи нещо, в противен случай нещата ще стигнат до критичната точка и ще изгубим всичко. Ако успеем да ограничим радиоактивното замърсяване, рискът може и да си струва. Ако не друго, подобна драстична мярка най-малкото ще спре агента и ще ни осигури повече време да разработим нова стратегия.