Грей се намръщи. „Значи британците ще ни пазят гърба, докато ние се измъкваме през задния изход и взривяваме всичко след себе си. За чий дявол са нужни такива мерки за сигурност?“
Преди да успее да попита, изпита невъобразима болка зад очите си. И не беше единственият.
Ковалски се хвана за главата и изстена.
— Мамка...
Джейсън рухна на колене, готов да повърне.
— След няколко секунди най-лошото ще отмине — каза през зъби Харингтън.
Грей си пое дълбоко дъх. И той беше на път да се прости със закуската си. После болката бавно започна да отшумява и кътниците престанаха да вибрират в черепа му. Вече се досещаше за причината за внезапната агония.
— Акустично оръдие?
Харингтън кимна.
— Да. Имаме серия оръдия, насочени последователно в пещерата в дъното на станцията. Предвидени са да играят ролята на буфер и да задържат всичко колкото се може по-надалеч. Установихме, че комбинацията от ултразвукови и инфразвукови честоти е доста ефективно възпиращо средство. По-добро от огнестрелното оръжие.
Грей се подпря на стената, за да дойде на себе си. Изпита благодарност, че гондолата е така добре изолирана. Можеше само да си представи силата на акустичните оръдия отвън.
Джейсън посочи стъкления люк в пода. През него се виждаше седалка, закрепена в купола под гондолата. Пред седалката беше монтирано оръжие с голяма конична чиния.
— И това е акустично оръдие, нали?
Стела кимна.
— Може да се смени и с картечница, ако е необходимо.
— След като излезем от буферната зона, може да се наложи да защитаваме лифта, ако се натъкнем на сериозна заплаха — предупреди Харингтън.
„Заплаха от какво?“
Светът пред тях тънеше в пълен мрак. Зад гондолата светлините на станцията продължаваха да се отдалечават, отразени в кипящото езеро. После гондолата зави и светлината изчезна.
Харингтън отиде до един шкаф и го отвори. Вътре бяха наредени очила за нощно виждане.
— Сложете си ги. Ще изгася осветлението, преди да сме привлекли внимание. После ще включа външните инфрачервени лампи.
Грей си сложи очилата — Харингтън вече гасеше светлините в гондолата — и различи малките светлинки от диодите на таблото за управление, но навън светът оставаше черен. В този лишен от слънце и луна подземен свят дори уредите за нощно виждане бяха безполезни.
После професорът включи външните лампи и инфрачервените лъчи пронизаха безкрайния мрак. Макар че дължината на вълната бе невидима за невъоръжено око, очилата превърнаха лампите в ярки прожектори, осветяващи онова, което мракът криеше допреди миг.
Грей зяпна открилата се пред него гледка.
Ковалски поклати глава и изсумтя:
— Нещо ми подсказва, че ще ни трябват по-сериозни оръжия.
12:44
Докато бронираната гондола бавно се носеше по релсите по тавана на този нов свят, Джейсън се лепна за прозореца и се загледа навън.
— Виждал ли си нещо подобно? — попита Стела.
— Не.
Тунелът беше толкова висок, че можеше да побере Статуята на свободата, без факелът ѝ да докосва редиците сталактити, които висяха от тавана като неравни кучешки зъби. Долу бавно течеше обвита в пара река. Навсякъде около гондолата се издигаха огромни колони, образуващи истински лабиринт.
Докато кабината минаваше покрай една от тях, Джейсън забеляза каменни клони, които излизаха от ствола и достигаха до тавана като някакви обърнати контрафорси. Отблизо грубата повърхност на колоната изглеждаше странно нагъната, почти като кора на дърво.
Джейсън се вгледа още по-внимателно и ахна:
— Това наистина е кора.
— Движим се през вкаменена гора — каза Стела. — Остатък от изгубено време, когато Антарктида е била зелена и пълна с живот.
— Това са Glossopteris, характерни за субтропиците — каза Харингтън. — През последните десетилетия бяха открити три подобни древни гори на повърхността на континента. Огромни стволове с вкаменени листа.
— Но нищо не може да се сравнява с това, което е запазено тук — добави Стела с нотка на гордост.
Джейсън си спомни една подробност от разказа на Дарвин за старата карта на жителите на Огнена земя — как на нея това място било отбелязано с горичка от стилизирани дървета. Именно обещанието за зелен живот в тази ледена земя бе подбудило екипажа на „Бигъл“ да предприеме злополучното плаване дотук.
„Възможно ли е да е същата онази гора? Дали жителите на Огнена земя са отбелязали точно тези вкаменени дървета на картата си?“
Заплененият от гледката Джейсън продължаваше да се взира навън. Докато гледаше реката, нещо като голяма гърбица се появи от водата и изчезна. Отначало той си помисли, че е зрителна измама — но после се появи втора и трета.