Выбрать главу

По същото време в Ирландия — по-точно в графство Кери — ударна група от 12 души в черно крадешком напредваше към една усамотена ферма.

След седем минути всичко бе свършило.

Бяха постигнали целта си.

Всичките шестима телохранители в къщата лежаха мъртви, а в центъра на изтеглящата се група бе единайсетгодишният Александър.

Що се отнася до „Халикарнас“, самолетът се носеше над Индийския океан на път за Дубай. Но не попадна там направо. Вместо това избра заобиколен курс, включващ кацане с нощувка за една нощ на изоставена самолетна писта в Шри Ланка, просто като предпазна мярка в случай, че китайците бяха предугадили крайната им цел.

Това означаваше, че наближиха Дубай по тъмно, късно в нощта на 2 декември.

В „Халикарнас“ всичко бе тихо и спокойно. Светеха само няколко лампи. Двете деца спяха в отделна каюта, Зоуи клюмаше на дивана в основния салон, а Скай Монстър бодърстваше в кабината, загледан към звездите. Лицето му бе осветено от индикаторите на таблото пред него.

В кабинета отзад обаче една лампа продължаваше да свети.

Лампата на Джак Уест.

Още щом излетяха от Шри Ланка — едва тогава малко се бе поотпуснал, — Уест почна да чете черната папка, която бе взел със себе си, преди да напуснат фермата му: стара кожена папка със спирали, натъпкана с бележки, чертежи, изрезки и фотокопия.

Това бе „черната книжка“ на Магьосника — онази, която му бе заръчал да вземе.

Очите на Уест се отваряха все по-широко и по-широко от удивление.

— Боже господи, Магьосник. Защо не си ми казал всичко това?! Господи…

Среща на нациите

pic.10_karta_Dubaj.jpg
Дубай,
Обединени арабски емирства
2 декември 2007
8 дни преди първия краен срок

Небостъргачът Бурж ал Араб

Дубай, Обединени арабски емирства

2 декември 2007, 23:30

Бурж ал Араб е една от най-зрелищните сгради на света.

Оформена като гигантско триъгълно платно, тя е изумителна във всяко отношение. Висока е 81 етажа и в нея се помещава единственият седемзвезден хотел на света. На осемдесетия й етаж, издаваща се изпод основите на въртящ се панорамен ресторант, се разстила огромна хеликоптерна площадка, на практика създадена, за да се правят снимки. Тайгър Удс е изпращал във въздуха голф топки от нея, Андре Агаси и Роджър Федерер са играли тенис на нея.

Това е най-добре познатият строеж на най-съвременната арабска нация на света — Обединените арабски емирства.

Велик небостъргач биха казали някои.

Голямата кула би казал Магьосника.

Малко след пристигането им в Дубай — „Хали“ кацна в една военновъздушна база — Уест и групата му бяха прехвърлени с хеликоптер в Бурж ал Араб, където ги съпроводиха до президентския апартамент, огромен луксозен комплекс от спални, дневни и гостни, заемащ целия седемдесет и девети етаж.

Това кралско посрещане не бе случайно. Емирствата бяха партньор в предишното приключение на Уест, свързано с Пирамидиона — приключение, в което бе взела участие коалиция от малки държави, надделяла над мощта на Съединените щати и Европа.

Един от най-големите герои в екипа на Уест бе вторият син на един от най-високопоставените шейхове на Емирствата, шейх Анзар ал Абас.

Така че Уест, Зоуи, Скай Монстър и най-вече Лили бяха винаги добре дошли в Дубай.

Алби обаче бе силно впечатлен и извика:

— Леле!

Лили само сви рамене. Вече беше отсядала тук.

На вратата се позвъни, макар да наближаваше полунощ.

Уест отвори и видя шейх Анзар ал Абас и антуража му.

С величествената си брада, издутия корем, тъмната кожа и националното облекло — пустинна роба и парче плат около главата, излъчващият царственост шейх беше като изваден от филма „Лорънс Арабски“.

— Късен час, а капитан Уест идва забързан — каза шейхът с плътния си глас. — Надушвам неприятности.

Уест кимна навъсено, но каза кротко:

— Благодаря ви за гостоприемството, повелителю. Моля, заповядайте.

Абас влезе с развяваща се роба, следван на почтително разстояние от шестимата в свитата си.

— Синът ми Захир ви изпраща поздравите си. В момента той работи като старши инструктор в базата за подготовка на специалните ни сили в пустинята, обучава най-добрите ни пилоти на много от стратегиите, която е научил от вас. Помоли ме да ви съобщя, че е на път за тук по най-бързия начин.

Уест тръгна редом с шейха.

— Опасявам се, че обстоятелствата са тревожни… много, много по-обезпокоителни, отколкото когато и да било. Преди време се бяхме съюзили срещу посегателствата на себични хора, но сега — ако проучванията на Магьосника са верни — сме изправени срещу много по зловеща заплаха. Магьосника още не е пристигнал, но предполагам, че когато дойде, ще ни информира за подробностите.