— Намерихме втория вход. Намира се на около осемнайсет метра под вас. Тесен е и е издълбан в стената на шахтата. Същият като вашия. Но е непокътнат — никакви циментови тапи в дупките по тавана.
— Влизайте — нареди Уест.
Стреч и Ятагана висяха на отделни въжета пред тесен цилиндричен вход, изсечен в камъка на вертикалната шахта.
Тя продължаваше под тях в непрогледния мрак и беше невъзможно да се определи дълбочината й. Като си светеше със закрепената към каската му лампа, Стреч стъпи в отвора и влезе във входа…
… и целият вход внезапно се завъртя заедно с него около оста си: извитите му стени се завъртяха на 90 градуса, така че входният отвор бе запечатан и той се озова в помещение с размера на ковчег без никакъв изход.
Обхвана го пристъп на клаустрофобия. Пулсът заби оглушително в ушите му. Изведнъж светлината на лампата му стана непоносимо силна в тясното пространство.
После нещо забълбука някъде над него и кръвта на Стреч се вледени.
— Ъъ… Джак…
Горе, във входа на Пътя на учителя, Джак разглеждаше разположените един над друг три железни лоста в стената: намираха се непосредствено до китайския йероглиф за „жилище“. На нито един от тях нямаше никакъв надпис, нито се виждаше нещо изгравирано — бяха възможно най-безличните железни лостове.
— Ъъ… Джак — разнесе се гласът на Стреч. — Каквото и да правиш там горе, моля те, направи го бързо…
— Изтегли долния лост — подсказа Магьосника. — Веднага.
И Джак без колебание дръпна долния лост…
… и в същия миг долу, в тунела на Стреч, от тавана се плъзна каменна плоча, цилиндърът се завъртя на нови 90 градуса и Стреч видя от другата страна нова зала — издълбана в камъка стая с кубична форма.
Той бързо изскочи от смъртно опасния цилиндричен вход и каза:
— Минах. Благодаря, момчета. Ятаган — твой ред е.
В горния тунел Уест се обърна към Магьосника и попита:
— Как се сети?
— Лао Дзъ има прословут цитат: „В мисленето се придържай към простотата. В конфликтите бъде справедлив и щедър. В жилището си живей близко до земята“. Нашият ключ бе „жилище“, затова избрах най-близкия до пода лост.
— Чудесно.
След като вкараха Ятагана по същия начин, Уест, Магьосника и Астро минаха без проблеми през своя вход — неговият капан вече беше обезвреден с цимент от войниците на Мао.
И двата екипа се намираха в идентично изглеждащи кубични стаи.
В четирите ъгъла на всяка имаше по един теракотен воин — статуите бяха изработени с всички подробности. В стаята на Уест устите на всичките бяха запълнени с цимент, но в тази на Стреч зееха широко разтворени и зад тях не се виждаше нищо, освен мрак.
— Не пристъпвайте към статуите — предупреди Магьосника.
В дъното на всяка стая, почти при пода, се виждаше нисък тунел. Отворът бе квадратен — половин метър на половин метър — и приличаше на тръбопровод. По-важното бе, че предлагаше единствен изход от стаята.
Уест надникна в техния — тунелът продължаваше напред стотина метра, може би дори повече. По дължината му се виждаха многобройни дупки с размер, колкото през тях да мине топка за тенис — всичките запълнени с цимент.
— Дупки за остриета — досети се Магьосника. — Стреч?
— При нас има тунел, близко до пода… изглежда дълъг и доколкото мога да преценя, можем да минем през него само с пълзене по корем. В пода му има много дупки.
— Внимавайте — предупреди го Уест. — Крият железни остриета.
Магьосника забеляза над тунела надпис, този път придружен от единствен лост, който можеше да бъде натиснат нагоре или надолу. Надписът гласеше:
— Гений — каза Магьосника. — Това означава на китайски „гений“.
В двата края на лоста имаше по две изображения: горното бе на издълбано в камъка дърво, долното — на съвсем обикновено семе.
— Аха… — каза Магьосника. — „Да види нещата в семето може само геният“. Друга максима на Лао Дзъ. Натисни лоста надолу, Джак.
И Уест го направи.
— Окей, Стреч, при вас би трябвало всичко да е наред — съобщи в микрофона си Магьосника.
— Би трябвало?! — озъби се Ятагана и погледна Стреч.
— Тази ситуация започва да ме тревожи все повече и повече.
— Това е изпитание в доверие. Тревожно може да е само ако нямаш доверие на приятелите си.
Ятагана го изгледа продължително.
— От моите източници знам, че лично Стария господар е определил голяма награда за главата ти.
Стреч замръзна. „Стария господар“ бе прозвище на легендата на Мосад генерал Мордехай Мюниц — бивш директор на Мосад, за когото се говореше, че дори след пенсионирането си остава най-влиятелната фигура в организацията — майстор кукловод, който дърпа конците на подчинените си, без да се двоуми.