— Шестнайсет милиона долара — проточи замислено Ятагана. — Добро възнаграждение. Може да се каже, че е едно от най-солидните, предлагани някога. Изглежда, Стария господар иска да станеш за урок на останалите.
— Предпочетох да съм лоялен към брат ти, отколкото на Мосад — отговори Стреч.
— Затова значи сте толкова големи приятели. Брат ми често мисли със сърцето си, вместо с главата си, което е глупаво и е признак на слабост. Виж докъде те доведе същото.
Стреч се замисли за Мечо Пух във входната зала.
— Бих жертвал живота си за твоя брат, защото му вярвам. Но ти, изглежда, не му вярваш. Което ме кара да се запитам, сине първородни на шейха, в какво вярваш ти?
Ятагана не отговори на въпроса му.
Стреч поклати глава, приклекна, вмъкна се в тесния тунел и залази по корем. Мокрите стени сякаш го натискаха.
Плъзна се над първата дупка в пода и затаи дъх в очакване на…
… но отдолу не изскочи нищо.
Ятагана го следваше. Пълзяха сякаш вечно. Накрая излязоха в следващата стая и се озоваха в горната част на плавно спускащ се коридор.
На стената зад тях, точно над изхода на тунела, имаше лост, подобен на онзи, който бе натиснал Уест, а до него се виждаше йероглифът за „знание“.
Над лоста имаше рисунка на ухо, а под него — на око.
Стреч предаде тази информация на Магьосника и Уест.
— Правилният отговор е „ухо“ — веднага отговори Магьосника. — Понеже сте в Пътя на ученика, вашите загадки са конфуциански — Конфуций е бил най-талантливият ученик на Лао Дзъ. Той казва „Чувам и зная, виждам и помня“. В такъв случай знанието е слушане. Що се отнася до нас, благодарение на зидарите на Мао ние засега нямаме нужда от помощ.
Отне им известно време, но скоро групата на Уест също мина през тесния тунел. Така че сега те, също като Стреч и Ятагана, се намираха в горната част на величествен спускащ се надолу коридор.
Беше изумително красив, със стъпаловидни тавани, поне шест метра високи, а отстрани бяха подредени гигантски статуи на двуметрови воини, всеки въоръжен с различно оръжие.
Коридорът продължаваше сякаш поне сто метра и се спускаше надолу, но не предлагаше стъпала за задържане на движението. Навлизаха сякаш в търбуха на Земята. Подът беше влажен и определено хлъзгав. Покрай стените продължаваха да светят оставените от хората на Мао лампи на батерийно захранване — създавала впечатлението за самолетна писта нощем.
И в този момент Уест долови нещо в края на дългия коридор.
Гласове.
А едновременно с това движение на лампи и светещи палки.
Бяха полковник Мао и хората му, спрени от пропастта в края на коридора. Бяха ги настигнали.
Астро се изправи до Уест и двамата се взряха в тъмнината.
Без да каже дума, Астро извади граната, маркиращ с жълта лента.
Уест се обърна и я видя.
— Направо не ми се ще да знам какво е това.
— Разновидност на сълзотворно-нервнопаралитичен газ и едновременно с това димка — обясни Астро. — Малко по-силен е от обикновения газ, който се използва в ситуации със заложници. Този е специално създаден за ситуации като нашата, когато трябва да се премине през враг, блокиращ вход, но без да се ликвидират всички. Което ми напомня да попитам дали не искаш последното…
— Сълзи и безсъзнание са предостатъчни, капитане — отвърна Уест. — Не искам да убивам никого, докато не се налага. Макс, слагаме кислородните маски…
След няколко секунди надолу по коридора се затъркаляха три от специалните гранати на Астро с жълта лента и се пръснаха сред събраните пред пропастта войници на Мао.
Сух пукот…
Съскащият газ и гъстият дим обгърнаха китайците. Те веднага се разкашляха задавено и от очите им рукнаха сълзи.
Тримата пристъпиха в задушливия облак като призраци.
С кислородните маски на лицата Уест, Астро и Магьосника вървяха сред крещящите и гърчещи се китайци, които един по един рухваха в безсъзнание на пода… макар че Джак не пропусна възможността да счупи носа на полковник Мао с дръжката на пистолета си и да го повали в безсъзнание.
А после стигна до мястото, където подът на коридора пропадаше… в нищото.
— Дево Марийо… — прошепна на себе си.
Мао и хората му бяха монтирали дизелов генератор и прожектори, за да осветят мястото, така че сега, в мъглата на задушливия газ, огромното пространство пред тях имаше мистичен, почти извънземен вид.