Философският камък бе направен от две части, напречното му сечение беше трапецовидно, а в горната му повърхност беше издълбан триъгълен отвор. Втората част, капакът, бе идеално гладък квадратен блок и — Джак не пропусна да забележи това — бе с абсолютно същия размер като основата на Огнения камък.
Джак предпазливо надникна в нишата и видя, че тя няма таван, а прилича на нещо като комин над камина. Без да се бави, той бързо бръкна, грабна Философския камък и веднага се измъкна от нишата…
… буквално секунда преди тя — но не и олтарът, на който бе стоял камъкът — да бъде залята от сярна киселина, която бързо се оттече през решетката в пода.
Джак се отдръпна от нишата, напъха скъпоценната реликва в раницата си и пое по обратния изпълнен с рискове път.
Заслиза по вътрешната стена на шахтата, като се пазеше от падащите канари — те като че ли бяха повече, отколкото на качване… сякаш системата от капани бе разбрала по някакъв начин за вземането на Камъка и сега правеше всичко по силите си, за да спре измъкващия се крадец.
Джак вече се приближаваше към дъното… и в този момент отгоре отново със свистене полетя камък.
Уест скочи под главния портал — киселинната завеса вече бе спряла, — погледна за миг продължаващите да потъват пилони с плочите за стъпване… и това за частица от секундата отклони вниманието му и канарата се затъркаля към него, той отскочи, загуби равновесие, тя го забърса по рамото… и за свой ужас Джак видя как пада… пада… трескаво търсеше за какво да се хване, но нямаше… и той полетя в мрака на кладенеца при основата на кулата.
Но в следващия миг една ръка го улови за китката и я стисна здраво.
Увиснал над тъмната бездна, Джак вдигна поглед и видя изпотеното лице на Стреч.
— Подкрепата, която пожелахте, капитан Уест — мрачно каза той. — Хайде. Чака ни финалният спринт.
Измъкнаха се от кулата и видяха, че двуметровите пилони с плочите над притихналото живачно езеро вече стърчат само трийсетина сантиметра.
— Давай! — изкрещя Стреч.
И двамата се затичаха през езерото, скачаха в перфектен синхрон от плоча на плоча… а стълбовете продължаваха да потъват.
Когато им останаха десетина метра, долната страна на плочите вече опираше в живака и Стреч извика:
— Давай! Още малко, Джак… още съвсем малко!
Джак едва пазеше равновесие, беше изтощен до крайност, сърцето му пулсираше, в гърлото му се надигаше нещо гадно, кислородната маска го задушаваше.
И изведнъж краката му се подхлъзнаха в живака и с ужасно и непознато чувство на безпомощност той усети, че залита, неспособен да направи нищо… щеше да падне по лице в живака на някакви три крачки от спасението!
Залитащ, останал без дъх, той политна напред… но усети, че Стреч скача до него, хваща го под мишницата и го извлачва последните метри… и се проснаха на твърда земя точно пред краката на Магьосника.
— Господи! — възкликна той и помогна на Джак да се изправи.
Потен и задъхан, придържан едновременно от Магьосника и Стреч, Джак дишаше като риба на сухо.
А когато усети, че отново може да говори, изрече само две думи, две славни думи:
— Взех го!
Джак и отрядът му бяха на път да напуснат Китай преди края на деня. Бяха се измъкнали от подземната система капани през долния път — като по този начин заобиколиха хората на Мао — и отиваха на среща с „Халикарнас“ при границата с Бирма.
След като най-сетне се качиха на борда на „Хали“, Магьосника и Танка веднага влязоха в болничното отделение, за да бъдат обработени от Стреч.
Скай Монстър се обърна към Джак:
— Ловецо… обади ми се Зоуи. Каза, че мисията при Стоунхендж е протекла много успешно. Спомена, че разполага с маса данни, които Магьосника непременно ще иска да види.
— Отлично — отговори Джак; дрехите му бяха целите в кръв, пръст и капки живак. — Поеми курс към Англия и се обади на Зоуи. Кажи й да ни изпрати без забавяне всички данни, които смята, че заслужават да бъдат анализирани предварително.
— Къде ще я вземем?
— Кажи й, че идваме и че допълнително ще уточним времето и мястото допълнително. Ще трябва да използваме дългия маршрут.
— Разбрано.
— Астро, обади се на твоите началници и им кажи да изпратят в Англия Жертвения камък на маите. И ако са им известни местонахожденията на които и да било Стълбове — а нещо ми подсказва, че те знаят много неща, — нека добавят и тях.
— Ясно.
— О, кажи на твоя приятел от ЦРУ Робъртсън, че очакваме от него да използва влиянието си върху старите приятели на Америка, Сакс-Кобург-Гота, и да ги накара да донесат техния Стълб.