Тъй като из северните пустини на Австралия не е като да не се разминеш от училища, Лили отиде в престижния пансион за надарени деца.
Престижен или не, децата са си деца, и за едно момиченце, израснало сред закоравели воини в отдалечена ферма в Кения, училището се оказа объркващо и сложно преживяване.
Джак, разбира се, знаеше, че ще се окаже именно така… но едновременно с това бе убеден, че това е абсолютно необходимо.
Колко трудно се бе оказало обаче стана ясно на първата родителска среща.
Облечен в джинси и сако, скриващо мускулестата му фигура, и с ръкавици, прикриващи изкуствената му лява ръка, Джак Уест-младши — командос, авантюрист и собственик на две дипломи по история на античността — седеше на нисък пластмасов стол пред мъничък пластмасов чип лице в лице с личната наставница на Лили — жена с очила, казваше се Брук. „Наставник“, бяха обяснили на Джак, означаваше просто учител, имащ за задача да следи изкъсо развитието на Лили в училище.
Дългият списък от забележки на Брук накара Джак да се усмихне в себе си — запази обаче загриженото си изражение.
„Лили излага учителката си по латински в клас. Позволява си да я поправя пред останалите ученици“.
„Представя се отлично по всички предмети и има средна оценка в тестовете над 90%, но оставам с убеждението, че може още повече. Струва ми се, че прави само колкото е нужно, за да заслужи «чавка» в графата, без да показва онова, на което е способна. Нашата учебна програма е възможно най-натоварената в страната, а на нея — представяте ли си! — й е скучно“.
„Много е придирчива по отношение на приятелите си. Сдружила се е с Алби Калвин, което е чудесно, но доколкото знам, няма нито една приятелка“.
О, накара малкия Тайсън Врадли да се разплаче, като му изви китката със странна хватка. Училищната лекарка каза, че едва не му е счупила ръката.
Уест знаеше за този случай.
Малкият Тайсън Врадли — калпазанин и грубиян — един ден се опитал да тормози Алби: поискал му парите за обяд.
Лили се намесила и когато Тайсън посегнал към гърлото й, го сграбчила за китката и я извила, принудила го да падне на колене и едва не му счупила ръката… точно както я бе научил да прави Уест.
Тайсън повече не бе посмял да се занимава нито с Алби, а още по-малко с Лили.
На тази родителска среща Уест се запозна с майката на Алби, Лоуис Калвин.
Симпатична плаха женица от Америка, тя живееше в Пърт със съпруга си — директор на минна компания бе разтревожена и неспокойна и просто не можеше да не се безпокои за даровитото си дете.
— Този ужасен учител по физкултура просто го тероризира — оплака се тя пред Джак на чаша кафе. — Наистина не разбирам защо нежно дете като Алби трябва да се занимава със спорт. Ами ако някой го удари по главата? Синът ме е способен на забележителни неща в математиката — неща, които учителите дори не се сещат, че може да бъдат направени — и всичко това може да отиде нахалост заради една-единствена травма в главата по време на футболен мач. Само че ужасният учител по физкултура твърди, че спортът е задължителен, и не мога да го разубедя.
Лоуис беше прекрасна жена и явно обожаваше Алби, но Джак подозираше, че малко пресилва нещата… да като по-късно същия следобед не се запозна с учителя по физкултура г-н Найсмит.
Г-н Тод Наймист се оказа як мъжага с впити тенис гащета и подчертаваща мощните му бицепси фланелка. Нямаше никакво съмнение, че за едно дете той изглежда истински гигант. Но за Джак това бе само по-голяма версия на Тайсън Врадли — възрастен грубиян.
Якият учител по физкултура, изглежда, оцени по достойнство габаритите и позата на Уест, когато той седна пред него. Извади папка с името на Лили. Разсеяно стискаше с другата си ръка тенис топка.
— Лили Уест… — започна той и запрелиства папката. — А, да. Та значи тя отказа да участва в игра на народна топка. Заяви, че е глупост, а аз съм „безмозъчен тъпанар, който не знае нищо за реалния свят“, ако си спомням правилно.
„О, боже!“, помисли Джак. Този случай не му беше известен.
— Божичко — каза на глас. — Наистина съжа…
— Вашето момиче не е много атлетично — продължи г-н Найсмит, като го прекъсна. — Но според другите учители е много умна. Сега, читанките са едно и аз разбирам, че училището ни наистина се съсредоточава върху академичните качества. Но между нас казано, аз обичам спорта. И знаете ли защо го обичам?
— Не мога да си представя…
— Защото той възпитава екипното мислене. Екип. Идеята за самоотвержеността. Ако нещата се обърнат и гърбовете им бъдат опрени в стената, ще излезе ли Лили пред редицата заради своите приятели? Аз бих го направил и знам, че съм способен на това, от изживяното в спорта.