Веднъж я попита дали е влюбена в Джак. Зоуи само се усмихна и каза:
— Обичам го от първия миг, когато го видях. Но…
— Но какво? — внимателно подпита Лили, само че Зоуи не отговори. И очите й май се наляха със сълзи.
Лили не я попита пак, но често си мечтаеше Зоуи и Джак да се оженят. Много й се искаше Зоуи да й стане майка.
Коледата на 2006 година бе събитие, което Лили щеше да помни дълго, много дълго.
С Джак посрещнаха празника в Дубай, в небостъргача Бурж ал Араб, с всички членове на отряда, намерил Седемте чудеса и Пирамидиона.
Там бяха Мечо Пух и Стреч, както и Фъзи, дошъл чак от Ямайка. Присъстваха естествено Зоуи и Скай Монстър, Магьосника и Танка.
Тоест събра се цялото семейство. Лили беше във възторг.
Прекара по-голямата част от следващата седмица с Мечо Пух и Стреч, посети и двореца на бащата на Мечо Пух.
Там се запозна с по-големия брат на Пух — Ятагана, — но той разговаряше с нея като с дете, поради което тя не го хареса много.
Онова, което й хареса най-много, бе малкият полигон на Пух за експериментиране с експлозиви, разположен зад конюшнята на имението. Пух беше експерт в тези неща и разполагаше с всякакви муниции. Дори й показа странна подобна на пяна смола, дадена му от Магьосника — наричаше я „антиексплозивна пяна“; беше от световноизвестната Лаборатория Скандия в Съединените щати. Пяната се разпръскваше от малък спрей около граната, след което можеше да абсорбира взрива й.
Мечо Пух й показа как да използва пластичния експлозив С–2, специално взривно вещество с малък радиус на действие, но голяма мощност, предпочитано от археолозите при разкопки на малки площадки. С негова помощ можеше да се взривяват части от твърди скали и камъни, без това да повреди намиращите се близо до тях антики.
— Може също така да взривява ключалки — прошепна й Мечо Пух. — Точно затова Ловеца винаги си носи по малко в специално отделение на изкуствената си ръка. Аз също държа по мъничко ето тук… — И пипна орнаментирания бронзов пръстен, с който стягаше рошавата си брада. — Никъде не ходя без него.
Лили широко се усмихна. Мечо Пух беше просто жесток.
След седмица екипът отпразнува настъпването вя новата година на хеликоптерната площадка на покрива на Бурж ал Араб. Наслаждаваха се на фойерверките над Арабско море в компанията на много от заможните и могъщи съдружници и приятели на шейх Абас.
Макар че трябваше да е в леглото, Лили се измъкна по нощница и гледа партито от складовото помещение до площадката.
Жените бяха с блестящи рокли — Зоуи също, разбира се; според Лили тя бе най-красивата, — а всички мъже бяха с фракове или арабски роби. Дори Джак бе облякъл по изключение фрак, което го правеше адски смешен в очите на Лили, защото изобщо не му отиваше, а и той явно се чувстваше много неудобно в него… но пък го правеше да изглежда крайно симпатичен.
Малко преди полунощ към новогодишното парти се присъедини пристигналият за целта зет на Джак, Джей Джей Уикам.
Уикам се оказа няколко години по-възрастен от Джак, и несъмнено бе страшно привлекателен с късата си кестенява коса и твърдата линия на небръснатата си челюст — и определено адски секси. Нито една от присъстващите жени не пропусна възможността да го изгледа крадешком, докато минава покрай нея.
Уикам дойде с един изключително висок и кльощав чернокож — Соломон Кол. Кожата му беше във възможно най-тъмния оттенък, но погледът му бе приветлив. Вървеше с дълги крачки, походката му бе пружинирай ща и стоеше леко прегърбен, сякаш за да не притесняла околните с ръста си.
Лили ги гледаше смръщено, неспособна да отмести поглед, поразена от необичайното усещане, че вече ги е виждала. Определено смяташе, че ги е виждала, но нямаше никакъв спомен къде би могло да стане това.
— Да пукна, ако това не е Морския рейнджър! — възникна Мечо Пух и топло стисна ръката на Уикам.
— Здрасти, Захир — тихо го поздрави Уикам. — Извинявам се, вече си Мечо Пух, така ли беше?
— Точно така и това е име, което нося с гордост. Голяма чест е да бъдеш кръстен от Лили. Надявам се един ден и ти да имаш тази чест.
Лили се усмихна. Как можеше човек да не обожава Мечо Пух?
— Уик. — Джак също се здрависа със зет си. — Радвам се, че можа да дойдеш. Соломон, приятелю, как я караш?
Върлинестият африканец се усмихна широко.
— Липсваш ни в Кения, Ловецо. Трябва скоро да ни посетиш пак. Магдала ужасно тъгува за Лили. Умира от желание да я види пораснала.
— О, мога да потвърдя, че наистина порасна — засмя се Джак. — А освен това точно в момента се крие в онзи склад, ето там. Лили! Вече можеш да излезеш.