Лили излезе с наведена глава, по нощница и пантофи.
Джак сложи ръка на рамото й.
— Лили, не съм сигурен спомняш ли си Соломон. Беше ни съсед в Кения и често ни посещаваше. Сега наглежда фермата ни там, просто в случай, че някога се върнем.
— Боже, боже… колко сме пораснали — възкликна Соломон. — Та ти скоро ще ме стигнеш на ръст!
Уикам също разглеждаше Лили, но мълчеше. Беше видимо тъжен.
После се обърна към Джак.
— Не мога да остана много, Джак. Отново са ми по Петите. Все пак реших да се отбия и те поздравя.
— Миналия месец идваха и ме разпитваха за теб — каза Джак. — Контрабанда на оръжие. Казаха ми, че по погрешка си присвоил американска пратка оръжие.
— О, не беше никаква грешка. Знаех точно за какво става дума — призна Уикам. — Както знаех и закъде пътува пратката.
— Внимавай, Уик. — Джак го погледна загрижено. — Онзи, който за едни е рицар, за други е пират.
— Вече пират ли ме изкараха?
— Ако продължиш да си присвояваш оръжие на ЦРУ предназначено за африканските главорези, скоро ще пратят по следите ти целия Седми флот в Индийския океан.
— Голяма работа! — Уикам сви рамене. — Американските военни могат да бъдат победени. Виж какво направи дори ти, да не говорим за мен.
Джак се усмихна.
— Казах само да внимаваш.
— Обещавам. Обади ми се, ако някога минаваш покрай Занзибар — каза Уикам. — Бирата е от мен.
В полунощ небето се озари от празничните илюминации. От покрива на Бурж ал Араб гледката бе поразяващо красива. Всички охкаха и ахкаха. Пустинното небе светеше в милиони цветове.
А когато фойерверките спряха и Лили се обърна Джей Джей Уикам си беше тръгнал.
След няколко дни, когато бяха сами, Лили попита Джак за него.
— Той е добър човек — обясни Джак. — Свестен мъж. В Съединените щати обаче го съди военен съд за това, че е направил каквото е трябвало.
— А какво е направил?
— По-важно е какао не е направил. Уик беше помощник-капитан на подводница в състава на американския флот — малка подводница, клас „Стърджън“, действаща в района на Диего Гарсия — американска база в Индийския океан — със задачата да патрулира по крайбрежието на Източна Африка… Както и да е, няколко дни след инцидента със сваления „Блек Хок“ в Сомалия подводницата му прихванала нерегистрирана подводница, клас „Кило“ на път за частен пристан на сомалийски главатар — руски пирати в стара руска подводница, контрабандиращи оръжие. Капитанът на Уик му заповядал да се качи на борда на руската подводница и да я откара в Диего Гарсия… Само че когато се качил на борда, Уик намерил там сандъци с американски ракети „Стингър“ в компанията на един разярен агент на ЦРУ. Оказало се, че ЦРУ било в процес на дестабилизиране на Източна Африка по пътя на въоръжаването на всички местни главатари.
— И какво направил?
— Изпълнил заповедта, обезвредил с малък отряд руските пирати, поел командването на подводницата и поел по курс към Диего Гарсия… Само че по средата на пътя получил нова заповед, този път от щаба на флота, да предаде подводницата на американския агент и да забрави, че изобщо я е виждал… Уик бил поразен. Зад тази операция наистина стояли големите клечки. Затова взел решение. Било му писнало, а понеже вече нямаше семейство, за което да се безпокои, решил да направи друго. Спрял насред Индийския океан и изхвърлил зад борда целия екипаж заедно с разярения агент — дал им надуваем спасителен сал все пак… Понеже знаел, че го чака трибунал, дал възможност на подчинените си в отряда, с който превзел подводницата, да се оттеглят — всъщност настоял да го направят, да помислят за кариерите си. Повечето го послушали и той отпратил и тях на салове, дал им и предаватели, та да ги открият по-бързо… С останалата шепа хора задържал подводницата и оттогава я използва — патрулира на своя глава по източноафриканското крайбрежие и има за бази няколко станции за зареждане от времето на Втората световна война. Съдиха го задочно за неизпълнение на заповед и го осъдиха на двайсет и пет години военен затвор. Все още има валидна заповед за задържането му.
— Пират ли е? — Лили не разбираше.
— За африканския народ е герой — единственият, който се противопоставя на местните главорези, като им спира пратките с оръжие. Освен това снабдява безплатно хората с храна, без да иска нищо в замяна. Наричат го Морския рейнджър. За нещастие краде прекалено много от храната, изпращана от западни компании, така че за Съединените щати и Великобритания е пират.
Лили смръщи вежди.
— Когато го видях на Нова година, ми се стори… някак познат. Имам чувството, че вече съм го виждала.