— Датата от залата на Лао Дзъ е вярна. Първият Стълб трябва да бъде вложен на мястото му по време на „изплуването на Титаник“ преди изгрев-слънце утре, 10 декември. Вторият Стълб трябва да бъде сложен след една седмица, на 17 декември, отново по време на „изплуването на Титаник“.
— Абсолютно сигурни ли сте в тези изчисления? — настоя да знае Робъртсън.
— Да — отговори Танка. — Календарът на маите отдавна е синхронизиран с нашия. В интерес на истината, това е един от лесните за пресмятане древни календари.
— А как стоят нещата с останалите четири дати? — пак попита Робъртсън.
— Те засега не ни притискат — разясни Магьосника — Датите са след три месеца, но са струпани в десетте дни преди Завръщането в края на март 2008-а. По всичко личи, че сме изправени пред два отделни период на напрегната активност — единият сега, другият по-късно. Ако оцелеем след поставянето на първите два Стълба в предстоящата седмица, ще разполагаме с време за възстановяване и ще можем да се поотпуснем преди, след три месеца, отново да настъпи период на активност, свързан с поставянето за десетина дни на другите четири Стълба.
— С други думи, ако не се справим тази седмица — отбеляза Джак, — няма какво да се безпокоим за следващата година.
— Именно — потвърди Магьосника.
Отново се възцари кратко мълчание.
— Окей… — проговори пръв Джак, — в такъв случай следващата ни стъпка е да пречистим Стълбовете, с която разполагаме… Което ни води в другата лаборатория.
Групата тръгна към Лаборатория 1, където на работната маса гордо и мълчаливо лежеше Философският камък.
Магьосника, Лешояда и Стреч влязоха. Магьосника носеше Огнения камък, Лешояда — кадифеното ковчеже със Стълба на саудитите, а Стреч — другото кадифено ковчеже с донесения от Йоланте британски Стълб.
Отново всичко се записваше.
Но макар никой да не забеляза това, камерата на охранителната система в ъгъла наблюдаваше всички.
В тъмна зала на друго място на островната база други хора също наблюдаваха.
Лешояда отвори своето ковчеже и внимателно постави на работната маса Стълба на дома Сауд. Стреч направи същото със Стълба на Йоланте. Сега двата Стълба лежаха един до друг.
Бяха почти идентични: два нешлифовани диаманта с размерите на тухла, необикновени с големината си, мътни, полупрозрачни.
Джак добре знаеше, че всички диаманти изглеждат по същия начин, преди да бъдат оформени от майстор и шлифовани до искрящ блясък.
Знаеше също, че тези два необработени диаманта са много по-големи от всички намирани някога на земята.
Всъщност най-големият досега беше Кулинан, огромен скъпоценен камък, намерен в Южна Африка през 1905 година. Бил разрязан на девет по-малки камъка, наречени от Кулинан I до Кулинан IX, най-големият от които — Кулинан I, — с размерите на бейзбол на топка, в момента бе част от Кралските диаманти на Британската корона.
Едва сега Джак забеляза нещо особено в Стълбовете. Всеки от тях имаше в центъра овална кухина, малка почти кръгла камера, в която като че ли имаше някаква… течност.
Прозрачна безцветна течност.
— Но как е възможно това… — прошепна той.
— Не може да се обясни — проговори стоящата до него Йоланте. — Не подлежи на обяснение.
— Какво не може да се обясни? — обади се Лили.
Уест търпеливо обясни:
— Диамантите са от въглерод, който кристализира под огромно налягане и при висока температура. Това прави диаманта едно от най-твърдите и плътни известни вещества.
— Самата дума „диамант“ — намеси се Зоуи — идва от гръцката „адамас“ и латинската „диамас“, които означават…
— Непобедим. — Лили знаеше.
Уест продължи:
— Което означава, че в един истински диамант, след като е бил подложен на такова изключително налягане, просто не може да има кухини, да не говорим за кухини, пълни с течност. — Той натисна бутона на интеркома. — Лешояд, имаш ли някаква представа каква е течността в диаманта?
От лабораторията Лешояда отговори:
— Анализ на нашите изследователи подсказва, че това е форма на течния хелий, известна като хелий три.
Лаклан прошепна:
— Който не може да се намери на Земята. Макар да е намерен в твърда форма на Луната. „Аполо 15“ донесе образци от него.
— Ин-те-рес-но — проточи Джак.
После забеляза в Стълбовете още нещо необичайно. На горната плоска страна и на двата имаше някаква маркировка.
При Стълба на Лешояда това бе една права линия.