При този на Йоланте линиите бяха четири.
Дори Джак можеше да брои на Словото на Тот: това бяха първият и четвъртият Стълбове.
В лабораторията Магьосника се приближи до Философския камък, носеше Огнения. Със същата почтителност, както преди, той сложи Огнения камък върху капака на Философския камък.
Огненият камък залепна на мястото си.
— Окей. — Магьосника кимна на Лешояда. — Сложи твоя Стълб във Философския камък.
Лешояда пристъпи напред и поднесе диаманта над вдлъбнатината в основата на Философския камък. Размерите й съвпадаха съвсем точно с тези на Стълба.
С две ръце Лешояда спусна Стълба във вдлъбнатината.
После отстъпи назад и двамата с Магьосника внимателно взеха капака с намиращия се върху него Огнен камък и бавно го поставиха върху основата.
Джак напрегнато наблюдаваше.
Не по-малко напрегнато гледаха стоящите до него Йоланте и Робъртсън.
Капакът скри под себе си Стълба.
Сега двете части на Философския камък бяха едно цяло — заедно със заредения Огнен камък и изпълвалия кухината в основата му Стълб.
Всички чакаха затаили дъх.
Никой нямаше представа в какво се състои така нареченото „пречистване“…
Ослепително проблясване стресна всички и ги накара за миг да затворят очи. Макар да проникна само през процепа между капака на Философския камък и основата му с форма на пресечена пирамида, проблясването озари цялата лаборатория.
Всички инстинктивно отстъпиха назад и вдигнаха ръце пред очите си.
От вътрешността на Философския камък продължаваше да се излъчва ослепително сияние.
Кристалът на върха на Огнения камък светеше като виолетов маяк.
Танка тихо каза:
— От незнайни времена Философският камък винаги е бил свързван с някаква трансформация. Според някои той бил способен на алхимия или както учените се изразяват днес, „превръщане на елементите“. Исак Нютон бил особено заинтригуван от това му свойство. Други твърдят, че той можел да променя водата в еликсир, който дарява дълъг живот. Но всички го свързват с думата „промяна“ — невероятна, изумителна промяна.
В следващия миг — също така внезапно, както се бе появило — яркото сияние изгасна. Помръкна и виолетовата светлина на върха на Огнения камък.
Отново се възцари тишина. Осветлението беше нормално.
Всички примигнаха.
Философският камък стоеше мястото си привидно безжизнен, но всички усещаха от него да струи невидима енергия.
Магьосника и Лешояда внимателно подхванаха капака му с щипци.
Капакът се отдели от основата…
… и под него се показа все така лежащият в предназначената за него вдлъбнатина Стълб.
Магьосника го извади и ахна.
Полупрозрачният нешлифован диамант сега беше прозрачно чист — като сълза. А безцветната течност, която само допреди минута се бе намирала в него, сега представляваше капка блестящо сребро.
Първият Стълб бе трансформиран.
Вече бе пречистен.
— Нямаме време за губене — каза Джак, докато бързаха по коридорите на базата. — До изгрев трябва да сме занесли пречистения Стълб в светилището при Абу Симбел.
Йоланте — мъчеше се да го настигне — се примоли:
— Капитане! Капитане, ако обичате! Около Стълбовете има други проблеми, които се налага да обсъдя с вас.
— Можем да ги обсъдим на път за Египет — отговори Джак, без да се обръща.
— Да дойда с вас?
— С нас ли ще дойде? — поиска да се увери Зоуи.
— Тя вече е с нас.
Нещата започнаха да се развиват скорострелно бързо.
„Халикарнас“ чакаше в един хангар в съседство с базата в цялото си великолепие — грамаден и величествен, окъпан в светлината на прожекторите.
Порталът на хангара се разтвори и в него нахлу леден порив. Вятърът облиза носа на самолета и остави по него капки дъжд.
Отрядът на Джак бързаше към стълбите, опрени в корпуса на чудовището.
Тук бяха всички, на които Уест се бе осланял досега: Магьосника, Зоуи, Мечо Пух и Стреч.
Съпровождаха ги новите играчи: Лешояда, Ятагана, Астро, а сега и Йоланте.
Тук бяха и децата: Лили и Алби. Този път Джак бе решил да ги вземе. Предчувстваше, че в Египет, родила на Словото на Тот, уникалните лингвистични умения на Лили може да му потрябват.
Единствените, които не идваха с тях, бяха Танка и близнаците Лаклан и Джулиъс. Те щяха да останат на остров Мортимър и да продължат научните си изследвания — и да търсят местонахожденията на останалите храмове светилища.
В офис на друго място на острова американският полковник, известен като Вълка, наблюдаваше на екрана на монитор единайсетте члена на екипа на Уест да се приближават към „Халикарнас“.