Выбрать главу

До него както винаги неотлъчно стояха двамата му помощници: Рапирата и Ножа.

Вратата зад тях се отвори и Пол Робъртсън влезе и попита:

— Е, какво ще кажете, полковник?

Вълка не отговори веднага, продължаваше да наблюдава Джак на монитора.

— Джуда беше прав за него — каза накрая. — Уест е добър. Сглобява добре ребусите… находката му с Абу Симбел е достойна за уважение. Освен това умее да се изплъзва. Надделя над Джуда при Гиза и се измъкна от атаката на Черния дракон в Австралия.

— Йоланте? — поинтересува се Робъртсън.

— Тя трябва зорко да бъде наблюдавана — отговори Вълка. — Макар в момента да изглеждат услужливи, големите европейски родове действат само в свой собствен интерес. И имат свои агенти тук. Изобщо не трябва да си правим илюзии: кралските особи ще ни зарежат в мига, в който това им стане изгодно.

— Да предам ли на Астро или Лешояда някакви по-специални инструкции? — попита Робъртсън.

— Що се отнася до Астро — определено не. На този етап действията му трябва да са максимално разграничени от нашите. Астро трябва да остане в неведение за ролята си, защото в противен случай Уест непременно ще надуши нещо нередно. Що се отнася до саудитеца… той знае, че наблюдаваме всичко.

А тази експедиция до Абу Симбел с цел поставяне на първия Стълб? — зададе последен въпрос Робъртсън. — Не трябва ли да се намесим?

— Не, засега не. Първата награда не ни вълнува. Нашата цел е втората. Следователно в наш интерес е капитан Уест да успее да сложи първия Стълб. Още повече, че ние също можем да се поучим на база на неговия опит. — Вълка се обърна към Робъртсън с остър блясък в очите. — Нека младият Уест го сложи, а след това хванете това малко нищожество и хората му и ми ги доведете.

Под проливния дъжд „Халикарнас“ се издигна над остров Мортимър и полетя над Бристол Чанъл.

И докато поемаше по курс, който водеше към Египет, друг шифрован сигнал напусна островната база — сигнал, който нямаше нищо общо с Джак, Вълка или Йоланте. За онези, който можеха да го дешифрират, текстът гласеше:

ПЪРВИЯТ СТЪЛБ Е УСПЕШНО ПРЕЧИСТЕН.

УЕСТ Е НА ПЪТ ЗА АБУ СИМБЕЛ, ЮЖЕН

ЕГИПЕТ, ЗА ДА ГО СЛОЖИ НА МЯСТОТО МУ.

НАПРАВЕТЕ КАКВОТО ТРЯБВА.

Четвъртото изпитание

Първият връх

Абу Симбел, Египет
10 декември 2007
Денят на първия краен срок
pic.43_hramyt_na_Ramzes.jpg
Храмът на Рамзес II в Абу Симбел
pic.44_hramyt_na_Nefertari.jpg
Храмът на Нефертари в Абу Симбел

Въздушното пространство

над пустинята Сахара

10 декември 2007, 01:35

„Халикарнас“ се носеше в нощното небе към Южен Египет.

Въпреки късния час навсякъде из самолета кипеше трескава активност: Джак и Йоланте изучаваха разположението на Абу Симбел и прилежащия район; Магьосника, Зоуи и Алби извършваха математически астрономически изчисления; Лили, Стреч и Мечо Пух разглеждаха картата на язовир „Насър“.

— И така — каза Джак, като се приближи до бюрото на Магьосника, — от какво точно имаме нужда, за да поставим Стълба на мястото му?

Магьосника почука с молив астрономическите карти пред себе си.

Отново всичко зависи от Юпитер. Според тези карти „изплуването на Титаник“ трябва да стане в шест и дванайсет местно време, което означава по зазоряване… Това означава, че заради светлината на изгряващото слънце ще е трудно да се наблюдава Юпитер… затова ще се наложи да използваме инфрачервен телескоп. Продължителността на „изплуването“ също ще е по-кратка, отколкото е видяла Зоуи при Стоунхендж, защото сме на различна географска широчина — на голямата широчина на Стоунхендж Огненият камък е получил тангенциален лъч от Тъмното слънце. Но при Абу Симбел ще сме много по-близко до екватора, а следователно лъчът от Тъмното слънце ще ни достигне почти перпендикулярно, с други думи, пряко, но и за по-кратко време… примерно около минута.

Джак кимна и каза:

— Значи в шест и дванайсет.

— Как се развиват нещата с местонахождението храма? — попита Магьосника.

— Мисля, че разполагаме с кандидат.

И показа на Магьосника и другите една отворена книга със снимки на двата храма в Абу Симбел, посветени на Рамзес II и жена му Нефертари.

На фасадата на по-големия храм имаше четири седящи на тронове осемнайсетметрови статуи на Рамзес, а на фасадата на втория — на стотина метра от първия — бяха разположени шест деветметрови статуи: четири на Рамзес и две на любимата му съпруга. И десетте статуи гледаха към странно струпване на пирамидални острови, подаващи се от гладките води на язовира.