Джак я изчака да свърши и каза:
— Така че за момента в това състезание участваме: ние, добрите момчета, подпомагани от няколко претенденти на Новите пари от Саудитска Арабия и Щатите; вие — кралските европейски династии; и Китай — подпомагани от знаете кой. Само че къде е мястото на Обединените арабски емирства в тази пъстра картина?
— Новите пари, разбира се — заяви Йоланте. — Незначително пустинно племе, разбрало с изненада, че седи върху огромни петролни залежи. — Тя извинително сви рамене в посока на Мечо Пух и Ятагана. — Нищо лично.
Мечо Пух изръмжа:
— Мадам, ще използвам речника на младата ми приятелка, Лили: майната ти!
Ятагана обаче се поклони и каза:
— Не сте ни засегнали, мадам.
— А другите страни? — продължи Джак. — Например Австралия?
— Все още британска колония — пренебрежително заяви Йоланте.
— Китай?
— Нация на корумпирани администратори и един милиард неграмотни селяни — дебели, бавни и оядени.
— Африка?
— Робите на света. Безполезни вече, след като всичко ценно там е плячкосано до шушка. Днес африканските нации са като леки жени, готови да продадат себе си и своите армии на всеки, който разполага с твърда валута.
— Япония?
— Интересен случай, понеже японците имат самостоятелно лице в нашата общност и представляват категория сама за себе си. Дори и най-скромният член на простолюдието там притежава дълбоко вродено чувство за чест. Но тяхната гордост е и тяхна слабост. Япония е най-расистката нация на света — японците искрено смятат, че са по-висши от всички други раси. И точно това им донесе неприятностите по време на Втората световна война.
— Но в Япония има императорска фамилия — напомни Зоуи. — При това най-старата на света.
— Вярно е — призна Йоланте. — Стара, благородна и не чак толкова слаба, колкото се преструва, че е. Капитулацията на Япония в края на войната едва не доведе до първото унищожение в наше време на владетелска династия. Но тя оцеля. Американците унижиха Хирохито, но не го свалиха от власт. Вероятно защото не можаха да намерят талисмана му.
Джак се намръщи. Това вече бе ново за него. Той се наведе напред и попита:
— И този талисман е…?
— … нещо, което не съм склонна засега да споделя с теб, напористи ми Ловецо. — Йоланте го дари с палава секси усмивка. — Ще се наложи да използваш други методи, за да изтръгнеш тази тайна от мен… може да бъдат и романтични. Другата възможност е да попиташ американския си приятел. — И тя кимна към Астро.
— Е? — Джак повдигна вежда и впери поглед в Астро.
— Убий ме, ако знам — отвърна искрено Астро.
Йоланте подметна:
— Във всеки случай, макар да се преструват, че е иначе, и да твърдят, че са загърбили тези неща, японците не са забравили тази дълбока обида. А хора с тяхната гордост могат да съхраняват трайна неприязън. Обръщайте гръб на Япония на ваш риск. — Никой не каза нищо и Йоланте продължи по-бавно, сякаш говореше на себе си: — Светът е сложно нещо. Войни се печелят и губят. Възходът на империите е следван от тяхното падение. Но в цялата история на човечеството властта е като поток, прехвърлян от една империя на следващата: от Египет на Гърция, после на Рим, или в по-близки времена — от Франция на Наполеон към Британската империя и сегашната доминация на Америка. Но сега — със запалването на Машината — ще е по-различно. Прехвърлянето на властта ще спре. Сега, за първи и единствен път в историята, абсолютната власт ще се установи завинаги в ръцете на една-единствена нация.
След около два часа основният салон на самолета бе полутъмен и притихнал.
Единственият, който още работеше, бе Джак — изучаваше една подробна карта на Африка на светлината на настолна лампа, в компанията на Хор, който дремеше на облегалката на стола му. Останалите се бяха оттеглили в задната половина, за да дремнат преди настъпването на големия ден, който предстоеше. Всъщност без Лили, понеже тя бе заспала първа на дивана до Джак.
Хор изписка.
Джак вдигна поглед и видя Йоланте — стоеше на прага на салона, облечена в свободен анцуг, косата й бе поразчорлена от спането.
— Да си командир е самотен занаят — каза тя.
— Понякога — отвърна той.
— Казаха ми, че вдъхваш лоялност у онези, които те следват — въздъхна тя и седна до него.
— Единственото, което правя, е да оставям хората да мислят с главите си. Изглежда, се получава.
Йоланте го изгледа продължително в полумрака, сякаш се затрудняваше как да оцени странното човешко същество, наречено Джак Уест-младши.
— Малко са способните да мислят самостоятелно — отбеляза тя.