То обикновено се използваше за свързване на подводни апарати към подводници и представляваше конструкция с гумени стени за скачване на принципа на въздушния шлюз: след закрепването й местата на свързване се херметизираха и следваше запълване с въздух; устройството се издуваше като балон и изхвърляше водата от вътрешността — което на свой ред осигуряваше суха „среда за скачване“ между две точки, намиращи се под вода.
На всяка от шестте стени на куба имаше отвори за преминаване и в момента един от тях — този върху горната стена — бе свързан към тръба, отиваща към двете надуваеми лодки.
След като устройството бе сглобено и нагласено в желаното място, Джак включи помпата.
Конструкцията бързо се изду и изведнъж се отвори място за слизане по вече абсолютно сухата свързваща тръба до стената в основата на пирамидалния остров.
Джак бавно се спусна по гумената тръба, държейки се за монтираните от вътрешната й страна ръкохватки.
Носеше леководолазна маска, но още не си я бе сложил. Тя бе просто предпазна мярка в случай, че окачващата конструкция се спука или започне да се пълни с вода по някаква друга причина. В раница на гърдите си носеше пречистения първи Стълб. На главата му бе неизменната пожарникарска каска.
Накрая стъпи на дъното на язовир „Насър“. В един пръст вода.
Право срещу него бе голата стена на пирамидалния остров — каменна, неравна и блестяща от влага.
Беше гравирана с някакви символи — калейдоскоп от изображения, в които това на Машината почти се губеше.
Най-важното — в стената не се различаваше никаква врата. Нямаше абсолютно нищо, само символи.
Джак се загледа в символа на Машината.
Изображението бе доста голямо, приблизително колкото отвор на улична шахта. Шестте правоъгълника, символизиращи шестте Стълба, изглеждаха в реален размер — бяха с големината на Стълба в раницата на Джак.
За разлика от останалите обаче, най-горният правоъгълник сякаш бе вдлъбнат, издълбан в изображението.
— Ключалка — каза Джак, извади Стълба от раницата си и го поднесе към вдлъбнатината. Изглежда, съвпадаше идеално.
— Човек не знае, докато не опита…
И той натисна Стълба в мястото, което изглеждаше предназначено за него…
… и целият кръг със символа на Машината се завъртя около оста си, потъна в стената и зад него се разкри тъмен кръгъл тунел.
Джак изненадано отстъпи, без да пуска Стълба.
— Джак? Какво става? — чу се в ухото му гласът на Зоуи.
— Намерих входа — отговори той. — Слизайте.
Тунелът на Собек
Тесният тунел зад кръглия отвор на входа беше плъзгав заради влагата. Някъде навътре отекваше шум на падащи капки.
Захапал светеща в кехлибарено палка и воден от лъча на прожектора в каската си, Джак изпълзя по корем пет-шест метра в клаустрофобичния тунел… и стигна до първото препятствие: огромен нилски крокодил, поне пет и половина метра дълъг — блокираше пътя му и му се хилеше от по-малко от метър.
Джак замръзна.
Създанието бе чудовищно. Гигантски дебел праисторически звяр. От двете страни на муцуната му стърчаха страховити зъби. Стори му се, че дори хърка.
Освети с лампата на каската си продължението на тунела зад чудовището и видя, че там има поне още четири такива, подредили се в колона в тесния тунел.
Трябваше да има и друг вход. Някаква пролука, през която да са се вмъкнали.
— Ей, Джак? — обади се Зоуи зад него. — Защо спря?
— Спряха ме. Едно голямо животно с много зъби.
— О…
Джак присви замислено устни.
Междувременно Зоуи се приближи плътно и светна с Фенерчето си над главата му.
— Не може да бъде!
И в този миг Джак каза:
— Твърде студено е.
— Какво?
— Още е много рано и кръвта им е прекалено студена, за да са опасни.
— Какво какво? — не разбра Зоуи.
— Крокодилите са студенокръвни. За да може един крокодил, особено голям, да е енергичен, кръвта му трябва да се стопли, обикновено от слънцето. Тези приятелчета изглеждат страховити, наистина, но е още много рано, така че не вярвам да са способни на действително агресивни действия. Можем да се промъкнем покрай тях.
— Не говориш сериозно!
В този момент зад тях се появиха Мечо Пух и Магьосника.
— Какъв е проблемът? — запита Мечо Пух.
— Ето го — отговори Зоуи и показа с брадичка колоната крокодили в тунела. — Но не се притеснявай: смелият ни капитан мисли, че можем да пропълзим край тях.
Мечо Пух пребледня.
— Да пропълзим!?
Магьосника погледна небрежно крокодилите и каза:
— По това време на деня кръвта им трябва все още да е много студена. Не вярвам, че в това състояние са способни на повече от това да хапят.