Выбрать главу

И наистина, срещу стълбището, отвъд гората украсени колони, нямаше нищо: гладкият широк сто и петдесет метра под просто свършваше с остър ръб, като балкон без перила или по-скоро гигантска наблюдателна платформа, надвиснала над някакво още по-необятно пространство, скрито в тъмнина.

Оттук обаче не можеха да видят какво има там, така че заслизаха по стълбите. Приличаха на мравки в потресаващата зала.

Бяха стигнали някъде до средата, когато Джак изведнъж видя какво има пред тях. И се закова намясто, и прошепна: — Ще ни трябват още ракети.

pic.46_vyrhyt_v_Abu_Simbel.png
Върхът в Абу Симбел

Първият Връх на Машината

Джак, Магьосника и Зоуи тръгнаха, но необятния под на залата, криволичеха през гората от свръхвисоки колони, за да стигнат до края, до ръба, откъдето започваше още по-голяма подземна кухина.

Защото зад ръба зееше бездънна пропаст. Дълбока и непрогледно черна.

А точно над нея, окачена по непонятен начин на тавана, висеше колосална пирамида — висеше обърната с върха надолу — идеално изсечена и доколкото можеше да се прецени, със същите габарити като Голямата пирамида в Гиза. Изглеждаше повече от древна, изглеждаше по-стара от всичко, което човечеството би могло да построи. Стените й лъщяха с бронзов блясък.

Джак си спомни за обърнатата пирамида пред Лувъра в Париж — красивата стъклена пирамида, висяща над по-малка. Макар да бе добила славна известност благодарение на бестселъра „Шифърът на Леонардо“, построяването й бе скрито зад масонски и неоезически митове.

Сети се и за Висящите градини на Вавилон, създадени върху гигантски сталактит в една огромна пещера в Южен Ирак, и си помисли, че те може би са били построени в знак на преклонение пред тази конструкция.

Каквато и да бе истината, невероятният размер на пирамидата сякаш смаляваше залата, в която се намираха и която само допреди съвсем малко им бе изглежда необятна.

— Джак, Зоуи… Представям ви Машината — намери сили да проговори Магьосника.

Джак си погледна часовника.

6:02. Астрономическото събитие трябваше да настъпи в 6:12.

Бяха успели да стигнат навреме.

В този момент радиото на Джак изпращя.

— Ловецо, живи ли сте? — тревожно запита Мечо Пух.

— Вътре сме. И намерихме Машината.

— Току-що се обади Скай Монстър. Уловил е на радара голяма група превозни средства, идват по пътя от Асуан. Зад туристическите автобуси се движели над сто най-различни коли и камиони.

— Време на пристигане? — попита Джак.

— Час, може би по-малко.

Джак пресметна набързо.

— Може и да свършим за толкова време. Но ще е на косъм.

Докато той говореше, Зоуи и Магьосника оглеждаха стените на залата.

Те бяха изпъстрени с безброй различни изображения — хиляди и хиляди, красиви и изящни.

Някои им бяха познати — Мистерията на кръговете, кръглият символ на Машината и дори подредбата на камъните при Стоунхендж. Но други бяха съвсем непознати:

pic.47_shema_labirint.png
pic.48_nqkolko_izobrageniq.jpg

Зоуи извади от раницата си цифров фотоапарат „Канон“ и трескаво започна да снима — знаеше, че нямат много време.

— Онова там е Ур — възкликна Магьосника и посочи едно от изображенията, което току-що бе снимала.

— Така ли? — изненада се Зоуи.

— Това е планът на древния град Ур в Месопотамия. Ур е забележителен с това, че разполагал с две защитени със стени пристанища — едното на запад, другото на север. Виж, съвсем ясно се виждат. До построяването на Голямата пирамида Зикуратът в Ур бил най-високата постройка на Земята. А знаеш ли какво означава думата „Ур“?

— Не. Кажи.

— Светлина. Градът на светлината.

В центъра на стената имаше голяма лъскава плоча от обсидиан. Всеки знак на нея бе запълнен със злато, Филигранната рамка пък изглеждаше изработена от единствено парче масивно злато:

pic.49_plocha_s_nadpis.png

— О, Господи… шестте върха… — прошепна Магьосника. — Символът, който се повтаря втори отляво — обърнатият триъгълник върху правоъгълник — е символът в Словото на Тот за „връх“. А самият надпис представлява описание на всичките шест върха. Ще трябва Лили да ми го преведе.

Зоуи направи няколко снимки на надписа, после се втренчи в противопоставящата се на законите на гравитацията увиснала над пропастта пирамида.

— Магьоснико, кой би могъл да построи такова нещо? — попита тя. — Не може да е човек от древността. Дори днес никой не може да създаде нещо такова.