Дванайсет души. Група на специалните сили.
— Мамка му! — изкрещя Астро. — Онова движение, което улови хидролокаторът… не са били крокодили, а хора.
— Млък! — изкомандва един от мъжете, явно командир; акцентът му издаваше възпитаник на Итън. — Долу оръжията и горе ръцете!
Астро и Мечо Пух се подчиниха.
„Британски части“, помисли си Астро. Вероятно СВС или кралски десантници. Извърна се към Йоланте, но лицето й бе застинало като маска.
Британските командоси се качиха в лодките.
Мечо Пух инстинктивно дръпна Лили и Алби зад себе си.
Командирът отиде при Йоланте и свали маската и дихателния си апарат. Беше млад, с квадратна челюст и надупчено с белези от шарка лице.
— Лейтенант Колин Ашмънт, мадам, Кралски десантни части. Очаквахме ви. Както ни беше заповядано, подслушвахме честотата на капитан Уест, докато не научихме, че Стълбът е поставен.
— Отлична работа, лейтенант — отсече Йоланте, направи крачка напред и се озова в групата на десантчиците — Уест е долу с още двама. Старецът, който ни е нужен, и една жена, която не ни трябва.
Подаде на Ашмънт микрофона на радиостанцията си, а той изключи заглушаващата система, която бе окачена на кръста му.
После каза в микрофона:
— Капитан Джак Уест. Ние сме Кралските десантни части. Не можете да се измъкнете. Вие го знаете и ние го знаем. Изнесете Стълба.
— Я си го начукай! — разнесе се глас по радиостанцията.
Ашмънт се усмихна. Погледна Лили и Алби и каза:
— Изнесете Стълба, капитане. Или ще убия децата. Едно по едно. Първо момчето…
— Окей, идваме.
Йоланте, Ашмънт и трима от хората му стояха в апарата за скачване, закрепен в основата на скалния остров, и гледаха пълния с крокодили тунел.
В другия край на тунела стояха Джак, Зоуи и Магьосника.
— Изпратете напред стареца със Стълба! — нареди Ашмънт.
— Как се казваш, боец? — хладно попита Джак.
— Ашмънт. Лейтенант. Пети полк, Кралски десантни части на Нейно величество.
— Ти заплаши моето малко момиче и нейния приятел, лейтенант Ашмънт. За това ще умреш… лошо.
— Не ме плашите, капитан Уест — високомерно отговори Ашмънт. — Чувал съм за вас и познавам такива като вас. Някои мислят, че сте добър, но за мен вие сте недисциплиниран и безразсъден. Поредното диво животно от колония, която сме направили грешката да не държим изкъсо. Склонен съм да убия момчето на принципна основа. Изпратете веднага стареца със Стълба или ще дам заповед да го направят.
Джак подаде раницата си на Магьосника и той запълзя покрай крокодилите за втори път тази сутрин.
Те отново се размърдаха протестиращо, но не атакуваха.
Докато Магьосника пълзеше към изхода на тунела! Джак извика:
— Йоланте… разочарован съм.
— Съжалявам, Ловецо — отговори тя. — Но кръвта вода не става. Особено кралската кръв.
— Ще го запомня.
Магьосника най-сетне излезе през отвора на тунела и застана пред три насочени към него дула.
Ашмънт дръпна раницата от него, видя светещия Стълб в нея и я подаде на Йоланте.
— Нагоре, старче. — И показа с брадичка стълбата, водеща към лодките на повърхността на езерото.
— Но… — опита се да възрази Магьосника.
— Тръгвай!
Магьосника неохотно започна да се изкачва.
Йоланте гледаше Джак и Зоуи. Вдигна Стълба в ръцете си и погали с пръсти пирамидалната дупка в единия му край. После каза:
— Приятен престой в гробницата ви, капитане.
След това натисна края на сияещия Стълб в символа на Машината при входа и кръглият капак веднага се завъртя и запечата тунела с глух звук. Зоуи и Джак останаха вътре.
Йоланте, Ашмънт и съпровождащите ги десантници се качиха в надуваемите лодки.
Ашмънт разхерметизира скачващия апарат и в тръбата веднага нахлу вода и заля входа към подземната пещера.
После избута Лили и Магьосника в първата надуваема лодка. Алби, Мечо Пух и американецът останаха във втората.
Лейтенантът се обърна към Йоланте.
— А с тях какво да правим?
— Ще задържим момичето и стареца. Другите не ни трябват.
— Ясно — изръмжа Ашмънт. Бързо окова с белезници: Пух, Астро и Алби, сряза въжетата, които държаха лодките заедно и към острова, и после — бум! бум! бум! — стреля три пъти в гумения борд на втората лодка.
Лили изпищя.
Лодката веднага омекна… и започна да потъва… заедно с окованите Мечо Пух, Астро и Алби!
Дебнещите наоколо в широк кръг крокодили веднага се раздвижиха. За разлика от другите долу, тези бяха будни, нащрек и съвсем мобилни.
— Дано имате късмет и потънете, преди да са ви изяли — каза Ашмънт. — Ако не стане така, дано смъртта ви поне бъде бърза.