Пух и Астро бяха следващите избутани, след това Зоуи, а накрая Джак се измъкна сам. През цялото време не бе изпускал от поглед крокодилите, но за щастие те бяха заети с разкъсването на обезглавения си събрат.
Джак се просна на брега и жадно загълта въздух.
— Как… как се измъкнахте? — задъхано попита Алби.
— Във входния тунел имаше крокодили — обясни Джак. — Оказа се, че са се промъкнали през пукнатина от другата страна, цепнатина в скалата, създадена от трус бог знае кога. Излязохме през нея.
Надигна се на лакът и погледна към водата.
— Те към Абу Симбел ли отплаваха?
— Да — потвърди Алби.
— И взеха Лили?
— И Магьосника. Ядосан ли сте, господин Уест?
Уест скръцна със зъби.
— Алби, думата „ядосан“ дори най-бегло не описва онова, което чувствам в точно този миг! — И той натисна един бутон на радиостанцията си. — Лешояд! Ятаган! Чувате ли ме?
Но радиото оставаше безмълвно. Никакъв отговор.
— Повтарям… Лешояд, Ятаган… чувате ли ме?
Отново нямаше отговор. Ефирът бе потънал в тишина.
— Къде са се дянали, по дяволите? — изръмжа Джак.
Докато ставаше всичко това, лодката на лейтенант Колин Ашмънт вече акостираше недалеч от величествените статуи на Абу Симбел. Придружаваха я две по-малки надуваеми лодки, в които пътуваха другите единайсет члена от отряда на Кралските десантни части.
В същия момент първата колона автобуси с туристи вече спираше наблизо до кея.
От автобусите започнаха да слизат туристи от най-различни националности — германци, американци, китайци, японци. Прозяваха се и се протягаха след дългия път.
Ашмънт сбута Лили и Магьосника да слязат от лодката и после ги насочи към два бели събърбъна със затъмнени прозорци, паркирани наблизо. Йоланте вървеше пред всички, крачеше бързо и делово. Носеше раницата на Уест със Стълба в нея.
Няколко туристи от най-близкия автобус се скупчиха около английските събърбъни.
Бяха класическият тип японски туристи — четирима мъже на средна възраст, метнали през вратовете си фотоапарати „Никон“, с широки елеци и по сандали — и с бели чорапи.
Един от тях извика на Ашмънт:
— Еееей, сър! Извинете. Къде статуи?
Ашмънт, който бе сложил тениска върху леководолазния си костюм, мина покрай него, без изобщо да му обръща внимание.
Лили понечи да изкрещи на японците…
… но в същия момент забеляза студената пресметливост, с която азиатецът проследи Ашмънт, и усети, че има нещо, което, ама съвсем не е наред.
Четиримата японци вече бяха заобиколили колите и екипа на Ашмънт в идеален полукръг.
С лудо биещо сърце Лили ги огледа, но видя само безизразни погледи и мрачни изражения.
И тогава, с периферното си зрение, забеляза ръката на един от японците… а на ръката имаше татуировка — татуировка, която вече бе виждала, татуировка с японското знаме и някакъв символ зад него.
— Танк… — каза неволно тя на глас. — О, не… О, не! Магьосник, назад!
И се хвърли в краката на стреснатия възрастен професор и го повали в мига, в който „туристът“ най-близко до Ашмънт разгърна елека си и под него се видяха шест пакета С–2, пристегнати към гърдите му. А след това любезният на външен вид японец на средна възраст стисна ключа в ръката си и… се взриви…
Четири разтърсващи взрива раздраха спокойния утринен въздух и четиримата японски самоубийци изчезнаха в идентични облаци дим, огън и части от човешки тела.
Прозорците на всички коли в радиус двайсет метра се пръснаха и посипаха земята с парчета.
Ашмънт пострада най-тежко. Тялото му бе запратено върху единия събърбън с жестока сила и той се свлече на земята като парцалена кукла.
Трима от хората му — онези, които се намираха най-близко до японските самоубийци — бяха убити намясто. Останалите се разхвърчаха в различни посоки.
Йоланте бе най-далече от всички и пострада най-малко — ударната вълна я отхвърли на пет метра и падна тежко на земята, удари си главата и изгуби съзнание.
Скочилата върху Магьосника Лили усети как по гърба й преминава изгаряща вълна — сякаш някой я зашлеви на голо, — после усети миризма на изгоряло, но това не продължи дълго, понеже в следващия миг й причерня и светът около нея престана да съществува.
В действителност единственият, който излезе от атаката без никакви поражения, бе Магьосника — благодарение на приложените съвсем навреме ръгбистски умения на Лили, извадили го от зоната на преки поражения.
Ушите му пищяха, но той надигна глава… и видя Лили; беше се проснала върху него, а ризата й бе в пламъци.